100% ФАКТ: Дизелът поскъпна преди 8 май — датата, на която кабинетът на Радев встъпи в длъжност

България остава сред държавите с най-ниски цени на горивата в ЕС, а след встъпването на кабинета дизелът поскъпва по-бавно от средното за Европа. Повече преработка, осигурени доставки и ново управление на рафинерията стоят зад промяната

Голямото поскъпване дойде преди встъпването в длъжност на Румен Радев — след него тенденцията се обърна

Когато опозицията обвинява правителството на Румен Радев за голямото процентно увеличение на цената на дизела в България през 2026 г., тя пропуска най-важния факт: основната част от поскъпването се случи преди 8 май — датата, на която кабинетът на Радев встъпи в длъжност.

Данните от седмичния бюлетин на Европейската комисия показват ясно разликата между двата периода. Между 23 февруари и 4 май 2026 г. дизелът в България поскъпва с около 43,1%, докато средното увеличение за Европейския съюз е около 23,9%. Тоест преди идването на Радев на власт българското поскъпване е с близо 19 процентни пункта по-високо от европейското.

След това обаче тенденцията се променя. Между 4 май и 26 октомври дизелът в България поскъпва с около 7,6%, докато средното увеличение в ЕС е около 8,7%. България вече отчита по-нисък процентен ръст от европейския.

Източник: седмичните данни на Европейската комисия. 4 май е последната използвана седмична референтна дата преди официалното встъпване на правителството на 8 май.

Тези числа са особено важни за политическия дебат. Не е коректно натрупаният ръст от февруари до октомври да бъде приписван на правителството на Румен Радев, след като най-голямото увеличение е настъпило преди то да поеме управлението. Нещо повече — през следващия период България вече се представя по-добре от средното за ЕС.

Следователно опозицията няма основание да представя предходното поскъпване като резултат от политиката на кабинета „Радев“. Данните показват обратното: при управлението на Радев темпът на поскъпване се забавя и става по-нисък от европейския.

Тази промяна не е просто статистическо съвпадение, което трябва да бъде разглеждано изолирано. През същия период правителството предприема конкретни действия за стабилизиране на пазара на горива и за подобряване на работата на най-важния производител в страната — „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Как правителството промени условията на пазара: повече производство, сигурни доставки и контрол

Най-ясният измерим резултат от предприетите действия е увеличението на преработката в „Лукойл Нефтохим“. В началото на 2026 г. рафинерията е преработвала около 450 хил. тона нефт месечно. През юни количеството достига 527 хил. тона, а през юли — 560 хил. тона.

Това е увеличение с близо 24% спрямо началото на годината. По данни на особения търговски управител Евгени Симеонов юли е най-силният месец за рафинерията през 2026 г., като производствените планове са преизпълнени многократно.

Това е съществено постижение за българския пазар. По-високата преработка означава по-голямо производство на готови горива, по-добра възможност за осигуряване на вътрешното потребление, оптимизирана себестойност и по-малък риск от недостиг. В условията на международно поскъпване на суровината именно сигурността на производството и доставките, и ниската себестойност са едни от основните фактори, които могат да ограничат натиска върху крайните цени.

Смяна на особения управител и нов подход към управлението на „Лукойл“

Една от важните стъпки на кабинета е кадровата промяна в управлението на „Лукойл“. На 3 юни 2026 г. Министерският съвет освобождава Румен Спецов като особен търговски управител и назначава Евгени Симеонов.

Спецов е назначен от предходното управление. Правителството на Румен Радев обаче решава да промени наследения модел. Според обявените от кабинета мотиви предходният управител не е представил необходимия шестмесечен план за възстановяване и развитие, а отчетността и професионалните доклади към държавата са били недостатъчни.

Новият особен управител поставя акцент върху подробен анализ на финансовото състояние, наличностите от суровини, договорите и производствените възможности на дружествата. Така държавата променя подхода си към управлението на стратегическата за страната рафинерия и поставя по-високи изисквания за отчетност и контрол.

Осигуряване на суровина и непрекъсната работа на рафинерията

На 8 юни новият особен управител заявява, че доставките на суров петрол са гарантирани до края на юли. През август вече съобщава, че доставките на суров петрол са договорени до края на септември, като се водят преговори и за октомври.

Това ограничава риска от прекъсване на производството и необходимост от извънреден внос на готови горива.

Осигуряване на американски и британски лицензи за непрекъсната работа на рафинерията

Важна част от усилията на правителството е свързана с международните санкционни режими. Не става дума за един лиценз или за една държава: разрешенията за определени операции с българските дружества на „Лукойл“ се администрират по два отделни режима — американския от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ и британския от Службата за прилагане на финансовите санкции (OFSI) към британското Министерство на финансите.

На 12 август 2026 г. британската OFSI удължава своя лиценз до 29 октомври. Българското правителство посочва, че британското удължаване е поискано от българската страна именно за да се синхронизират сроковете на двата лицензионни режима.

Това е резултат от активен диалог с международните партньори. Българското правителство съобщава, че усилията са координирани на правителствено ниво с участието на премиера Румен Радев и компетентните министерства. Целта е да се осигури необходимата правна и оперативна предвидимост за работата на рафинерията и останалите български дружества от групата.

Работата по осигуряването на разрешенията продължава и през октомври. На 15 октомври американската OFAC издава нов лиценз, който разрешава определени транзакции с четирите български дружества до 24 април 2027 г. Според българското Министерство на икономиката това е постигнато след активен диалог с американската страна и осигурява допълнителна предвидимост за работата на рафинерията и сигурността на доставките.

На 28 октомври британската OFSI също удължава своя лиценз — този път до 26 февруари 2027 г. Така към края на октомври и двата режима предвиждат разрешения за определени операции с българските дружества на „Лукойл“ за период след изтичането на първоначалните срокове.

Проверки за необосновано поскъпване и търговски практики

През септември Комисията за защита на конкуренцията изисква подробни данни от „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“ за доставките, разходите и компонентите, формиращи цените на едро. Проверката обхваща периода от 1 май до 28 септември, а впоследствие е разширена и към други големи участници на пазара.

Целта е да се проследи цялата верига — от доставната цена на суровината до цената на едро и крайната цена на колонката. Така може да се установи дали увеличенията са обосновани от реалните разходи, или се формират допълнителни маржове по веригата.

Комисията за защита на потребителите също започва проверки на бензиностанции за необосновано повишаване на цените, като изисква документи за продажните цени, фактури и справки от търговските системи.

Тези проверки са важни, защото международното поскъпване на петрола не е единственият фактор, който определя цената на дизела. Върху нея влияят още разходите за преработка, транспортът, складовата инфраструктура, цените на едро и търговските маржове. Засиленият контрол върху тези компоненти ограничава възможностите международният ценови шок да бъде използван като основание за необосновано увеличение по веригата.

Отмяна на забраната за износ — повече оборотни средства и по-ефективна работа на рафинерията

На 23 септември парламентът приема, а на 29 септември влиза в сила отмяната на временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти, въведена през октомври 2025 г. Решението премахва ограничение, което вече създава повече икономически проблеми, отколкото решава.

„Лукойл Нефтохим“ произвежда количества дизел и други горива, надхвърлящи потреблението на българския пазар. Задържането на излишната продукция блокира значителен оборотен капитал, натоварва складовите мощности и може да ограничи възможностите за нормален производствен цикъл.

Възможността тези количества да бъдат реализирани на външни пазари позволява на рафинерията да превръща натрупаните запаси в парични постъпления, да осигурява средства за нови доставки на суров петрол и да планира по-ефективно производството си. Приоритетът остава обезпечаването на вътрешния пазар, но без излишни административни пречки пред икономическата дейност на предприятието.

По-високата натовареност на мощностите и по-доброто управление на запасите създават предпоставки за по-ниски средни производствени разходи и по-устойчива работа на рафинерията. Това премахва пречки пред по-ефективното производство и финансовото стабилизиране на стратегическото предприятие.

България остава сред държавите с най-ниска крайна цена на дизела в ЕС

Въпреки силното поскъпване, натрупано през първата част на годината, към 26 октомври 2026 г. България продължава да има една от най-ниските крайни цени на дизела в Европейския съюз.

Според данните от Европейския седмичен петролен бюлетин средната цена на дизела в България е 1,890 евро за литър, докато претеглената средна цена за ЕС-27 е 2,146 евро за литър. Българската цена е с около 12% по-ниска от европейската средна.

По този показател България е на четвърто място сред държавите с най-евтин дизел в ЕС — след Малта, Полша и Испания.

Цена на дизела с включени данъци — всички държави от ЕС

26 октомври 2026 г., евро за литър. Подредба от най-ниска към най-висока цена.

Тази класация показва, че България е сред най-конкурентните пазари в ЕС по крайна цена на дизела. Тя е особено показателна на фона на държави като Германия, Франция, Белгия, Нидерландия и Дания, където цените са значително по-високи.

Малта е особен случай, тъй като поддържа фиксирани цени на горивата чрез държавна намеса и субсидиране. Затова нейният резултат не е пряко сравним с този на държави, в които цените се формират при обичайните пазарни условия.

България е конкурентна не само заради данъците, но и преди облагането

Един от основните аргументи срещу доброто представяне на България е, че цените били ниски единствено заради по-ниските данъци. Данните показват, че това обяснение е непълно.

Към 26 октомври цената на дизела в България преди данъци е около 1,245 евро за литър. След прибавянето на акциза и ДДС крайната цена достига 1,890 евро за литър.

Това означава, че данъците формират около 34,1% от крайната цена, а останалите 65,9% са стойността на продукта — суровина, преработка, транспорт и търговски маржове.

Следователно конкурентната цена на дизела в България не се обяснява само с данъчната политика. Самата цена преди облагане също е сравнително ниска спрямо голяма част от европейските пазари.

Цена на дизеловото гориво преди и след данъчно облагане — всички държави от ЕС

26 октомври 2026 г., евро за литър. „Преди данъци“ включва стойността на продукта, преработката, транспорта и търговските маржове; „с данъци“ е крайната цена.

България има шестата най-ниска стойност на продукта преди данъци сред държавите от ЕС в тази съпоставка. Това е важен факт: дори преди да бъдат начислени акцизът и ДДС, дизелът у нас е по-евтин от този в повечето европейски държави.

Това показва, че конкурентоспособността на българския пазар не е само резултат от данъчната тежест. Тя зависи и от цената на суровината, ефективността на преработката, доставките и разходите по веригата до потребителя.

Защо България не може да бъде сравнявана механично с Унгария, Словакия и Малта

При сравнение на цените в Европа трябва да се отчитат и различните условия, при които работят отделните пазари.

Унгария и Словакия продължават да използват дерогацията за внос на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Това им дава различна суровинна позиция и възможност да се възползват от ценови отстъпки за руския нефт. България прекрати вноса на руски суров петрол през 2024 г. и рафинерията трябва да осигурява алтернативни доставки от международните пазари.

Малта, от своя страна, поддържа фиксирани цени на горивата чрез държавни субсидии и намеса. Това е различен модел, при който част от ценовия натиск се поема от публичните финанси, вместо да се пренася непосредствено върху потребителите.

Въпреки тези различия България остава сред държавите с най-ниска крайна цена на дизела в ЕС. Това е още по-показателно, когато се отчете, че страната вече не разполага със същото предимство при доставките на руски суров петрол като Унгария и Словакия.

Фактите опровергават опита ръстът на цената да бъде приписан на кабинета „Радев“

Когато се коментира увеличението на цената на дизела от началото на 2026 г., трябва да се разглеждат не само крайните числа, но и периодите, в които това увеличение е настъпило.

Да се посочи, че от февруари до октомври дизелът в България е поскъпнал с 53,9%, без да се отчете, че голямата част от този ръст е натрупана преди встъпването на правителството на Румен Радев, е подвеждащо политическо представяне на данните.

След идването на кабинета на власт тенденцията се променя. Правителството сменя особения управител, поставя нови изисквания за управление и отчетност, осигурява условия за непрекъсната работа на рафинерията, съдейства за доставките и за лицензионната сигурност, а институциите засилват контрола върху цените и търговските практики.

Най-ясният оперативен резултат е увеличението на преработката от около 450 хил. на 560 хил. тона месечно. Това е реално увеличение на производството, а не политическо обещание. То показва, че рафинерията работи с по-висока натовареност и че рискът от недостиг на горива е ограничен.

На този фон ценовата динамика също се променя: от период на значително по-бързо поскъпване от средното за ЕС България преминава към период, в който увеличението на дизела у нас е по-ниско от европейското.

Затова е некоректно правителството на Румен Радев да бъде обвинявано за натрупания ръст на цените. Данните показват точно обратното за периода след встъпването му: темпът на поскъпване се забавя и става по-нисък от средния за Европейския съюз.

Правителството не може да спре международния ценови шок, но може да ограничи отражението му върху българските потребители. Именно това показват предприетите действия и промяната в ценовата динамика след 8 май 2026 г.

Източник: P26.bg

Още новини в категория България