Радев наследи сметката за АПИ, а сега го критикуват за бюджетния дефицит: кой създаде задълженията и кой трябва да ги плати?

Правителството на Румен Радев залага бюджетен дефицит в бюджета за 2027 г., но зад тези числа стоят и наследени задължения, натрупвани с години. Одитът на Сметната палата за АПИ показва как извършени дейности са оставали неразплатени, а разходи и задължения са били признавани със закъснение. Не може да се оценява бюджетът на днешното управление, без да се попита кой е създал тази финансова тежест, пише сайтът P26.bg

В България отново се води спор за бюджетния дефицит. Правителството на Румен Радев е критикувано за размера на бюджетния дефицит, заложен в бюджета за 2027 г. Но в този спор сякаш се пропуска един съществен въпрос: какво точно е наследило това правителство и каква част от днешната финансова тежест е създадена от предишните управления?

Одитът на Сметната палата за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) дава сериозни основания този въпрос да бъде поставен.

Сметката не е възникнала днес

Одитът показва мащабен проблем с поемането на финансови ангажименти, липсата на достатъчно осигурен ресурс и забавеното разплащане на извършени дейности.

За одитирания период АПИ е поела договорни ангажименти за над 18,2 млрд. лева при разходна база около 11,4 млрд. лева. Това не означава, че цялата разлика е неплатен дълг, но ясно показва колко сериозно са надхвърляли поетите ангажименти наличния разходен ресурс.

Още по-важна е друга констатация на Сметната палата: натрупвали са се сертификати за вече извършени и удостоверени дейности, при които процедурите по окончателно одобряване и фактуриране не са приключвали своевременно. В резултат плащанията са се забавяли, а част от разходите и задълженията не са били признавани навреме в счетоводната отчетност на АПИ.

Одитът посочва и практика разходите и задълженията за извършени дейности да се признават счетоводно едва след издаването на данъчна фактура. Това е довело до отлагане на признаването им за следващи отчетни периоди.

Това е съществената част от проблема. Когато държавата възлага дейности, те се извършват и удостоверяват, но плащането и счетоводното им отразяване се отлагат, финансовата тежест не изчезва. Тя просто остава за следващите бюджети.

Така едно управление може да остави след себе си не само договори и строителни обекти, но и сметки, които следващото управление ще трябва да признае и плати.

Когато 18,7 милиона се превръщат в близо 396 милиона

Особено показателен е примерът с договора № РД-38-7 от 20 ноември 2019 г. между АПИ и „Европейски пътища“ АД за текущо и зимно поддържане на републиканските пътища в област Пазарджик. Първоначалната прогнозна стойност е 18,72 млн. лева. Договорът е сключен по време на третото правителство на Бойко Борисов.

Само 22 дни по-късно — на 12 декември 2019 г. — е възложено допълнително задание за още 53,12 млн. лева. Това е съществена промяна още в самото начало на договорните отношения: при първоначална прогноза от 18,72 млн. лева към нея се добавя задание, което е почти три пъти по-голямо от първоначалната стойност. Важно е да се посочи точната хронология: не става дума за девет дни, а за 22 дни между подписването на договора и допълнителното задание.

Още на 18 декември 2019 г. са представени четири сертификата за извършени дейности на обща стойност 33,83 млн. лева. Тоест само шест дни след допълнителното задание вече са внесени сертификати за сума, надхвърляща първоначалната прогнозна стойност на договора. Одитният доклад поставя въпроси и за възможността в толкова кратък срок да бъде извършен необходимият качествен контрол на заявените дейности. Това е констатация за риска и слабостите в контрола, а не само по себе си доказателство, че всички заявени работи са фиктивни.

Следващите години договорът продължава да се разраства чрез допълнителни споразумения и спогодби. Според обобщението на Сметната палата допълнителните споразумения са за около 293 млн. лева, а спогодбите за индексация и уреждане на вземания — за близо 84 млн. лева. Така общата стойност достига приблизително 396 млн. лева — над 21 пъти първоначалната прогнозна стойност от 18,72 млн. лева.

Случаят има и втори важен аспект: предметът на договора е текущо и зимно поддържане, но при съвместна проверка на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са разгледани разходи за около 315,3 млн. лева, като според изложеното в одита 98,6% от тях са за дейности с характер на основен ремонт, реконструкция и/или ново строителство. Това поставя въпроса дали чрез договор за поддържане са възлагани и заплащани дейности, които по същество са извън първоначално договорения предмет.

Забавените плащания пораждат и допълнителни последици. Изпълнителят е прехвърлял вземания на трети лица чрез цесия за 16,65 млн. лева и е водил търговски дела срещу АПИ. Впоследствие Агенцията е поела и задължения за лихви за забава и съдебни разноски за над 6,9 млн. лева. Така първоначалният договор не се превръща само в многократно по-голям разход, а и в източник на допълнителни финансови тежести.

Тук е необходима точност за политическата отговорност. Началният договор от 20 ноември 2019 г. и допълнителното задание от 12 декември 2019 г. са от периода на третото правителство на Бойко Борисов. Но цялата сума от близо 396 млн. лева не е възложена или изплатена наведнъж през този кабинет. Допълнителните споразумения, индексациите, спогодбите и плащанията се разполагат във времето и трябва да се проследяват по конкретни дати, решения и подписи на съответните длъжностни лица.

Това разграничение не омаловажава факта, че още в края на 2019 г. договор с прогнозна стойност 18,72 млн. лева е получил допълнително задание за 53,12 млн. лева в рамките на 22 дни. То показва колко рано е започнало раздуването на финансовия ангажимент и защо последващите правителства са наследили договорна конструкция с потенциал за значително по-голяма сметка. Одитът на Сметната палата описва този случай като пример за драстично надвишаване на първоначалната прогнозна стойност.

Бюджетът за 2026 г.: 5,7% бюджетен дефицит, но значителна част е наследена

Още при подготовката на бюджета за 2026 г. правителството на Румен Радев се изправи пред същия проблем. Проектът предвиждаше бюджетен дефицит от 5,7% от БВП — размер, който предизвика критики и спорове за това дали е необходимо да бъде толкова висок.

При представянето на проекта финансовият министър Гълъб Донев обясни пред Народното събрание, че 3,268 млрд. евро са вече поети задължения в разходната част, а други 1,013 млрд. евро са приходи, които няма да постъпят през 2026 г., защото са били авансово акумулирани през 2025 г.

Общият ефект на тези наследени задължения, ангажименти и авансови приходи е 4,281 млрд. евро — около 3,4% от БВП. По думите на министъра без тях бюджетният дефицит за 2026 г. би бил 2,3%, вместо заложените 5,7%.

Това е важен момент, който често остава извън политическите коментари: правителството не представи бюджетен дефицит от 5,7%, защото всички тези разходи са възникнали при него. То заяви, че значителна част от финансовата тежест е резултат от стари задължения, вече поети ангажименти и приходи, изтеглени от бъдещи периоди.

Тези 3,4 процентни пункта не са само задължения на АПИ — в тях има и други позиции. Но одитът на АПИ показва конкретен механизъм, по който такива наследени финансови тежести са се натрупвали: извършени дейности, забавени сертификати, несвоевременно признаване на разходи и отложени плащания.

Следователно бюджетният дефицит за 2026 г. трябва да се разглежда в контекста на завареното финансово състояние, а не да се представя като резултат единствено от решенията на настоящото управление.

Бюджетът за 2027 г.: защо отговорността не започва от днешното правителство

Сега същият спор се пренася към бюджета за 2027 г. Правителството залага бюджетен дефицит, който е предмет на политическа критика, но премиерът Радев обяснява, че кабинетът е заварил наследени дългове, проекти, сметки и фактури, които е трябвало и продължава да изплаща.

В официалното представяне на бюджетната рамка правителството заявява, че целта е бюджетният дефицит да бъде свиван, а новият държавен дълг да намалява спрямо предходните години. Проектът на бюджетен план за 2027 г., изпратен до Европейската комисия, предвижда дефицит на сектор „Държавно управление“ от 4,3% от БВП.

Тук трябва да се постави един прост, но важен въпрос: може ли да се изисква от едно правителство да плаща наследени задължения, да урежда стари сметки и едновременно с това да бъде оценявано така, сякаш тези задължения са възникнали по време на неговото управление?

Ако държавата дължи пари за извършени ремонти, доставки и услуги, тези задължения не могат да бъдат заличени само защото не са били отчетени своевременно. Когато бъдат признати и разплатени, те оказват влияние върху бюджетното салдо и върху възможностите за планиране на следващите бюджети.

Това не означава, че всеки размер на бюджетния дефицит е автоматично оправдан. Нито че всички проблеми на бюджета произтичат от АПИ. Но означава, че оценката за настоящото управление трябва да започва от реалното наследство, а не от политически удобна отправна точка.

Колко време управляваха Радев и неговите служебни кабинети?

Има и още един аргумент, който заслужава внимание: времето, през което различните политически управления са носили отговорност за АПИ през одитирания период.

В този период служебните кабинети, назначавани от президента Румен Радев преди конституционните промени, имат значително по-кратко време на управление от редовните правителства, които са определяли политиката в сектора в продължение на по-дълги периоди.

Ако се използва разпределението на дните по управления от разглежданата хронология, свързаните с Радев служебни кабинети и краткото управление на „Прогресивна България“ са сред най-кратките периоди на управленска отговорност за този времеви отрязък.

Това има значение, защото не е разумно политическата отговорност за натрупани с години договори, анекси, забавени плащания и неразплатени задължения да се разпределя така, сякаш всички управления са имали еднакво време и еднаква възможност да влияят върху процесите.

Радев и неговите служебни кабинети не са създали първоначалните договорни отношения, започнали години преди тях. Те не могат да носят основната политическа отговорност за финансови решения, взети преди да поемат управлението.

Разбира се, краткият период на управление не освобождава никого от отговорност за конкретни решения, взети през този период. Но когато говорим за натрупани с години системни проблеми, времето на управление и моментът на възникване на задълженията са решаващи фактори.

Затова е основателно да се твърди, че относителната отговорност на Радев и служебните му кабинети за наследените проблеми в АПИ е значително по-малка от тази на управленията, които са създавали и управлявали тези договорни отношения в продължение на години.

Време е да се търси отговорност за създаването на задълженията, не само за тяхното плащане

Одитът на Сметната палата поставя неудобни въпроси за управлението на АПИ: за поемането на ангажименти, за контрола, за счетоводното отчитане, за забавените плащания и за начина, по който са се разраствали договорите.

Тези въпроси не трябва да бъдат заглушавани от поредния спор за процента на бюджетния дефицит.

Необходимо е да се проследи по години и по конкретни договори:

Кой е възложил съответните дейности? Кой е подписал допълнителните споразумения? Кога са били удостоверени извършените работи? Защо плащанията са били забавяни? Кога задълженията са били признати в счетоводството? Каква част от тях е преминала към следващите бюджети? Какъв е действителният им принос към бюджетния дефицит през 2026 и 2027 г.?

Това е начинът да се установи не само колко дължи държавата, но и кой е създал задълженията и защо не са били уредени навреме.

Румен Радев и правителството му не трябва да бъдат съдени за това, че показват наследена сметка, без първо да се провери кой я е натрупал.

Ако настоящото управление е избрало да извади на светло задължения, които предишните управления са оставили неразплатени или несвоевременно отчетени, това трябва да бъде признато като част от реалната картина на публичните финанси.

И когато се сравнява кой носи отговорност за състоянието на АПИ, трябва да се гледат не само бюджетните числа, но и годините на управление, договорите, подписите и решенията.

Защото бюджетният дефицит, който виждаме днес, може да съдържа и сметката за решенията, които някой друг е взел вчера.

Източник: P26.bg

Още новини в категория България