„Землевеж“: България е имала три пъти повече жертви на пътя през 1990 г.

Иван Люцканов предупреждава, че информационните балони изкривяват приоритетите.

България е имала три пъти повече жертви от автомобилни катастрофи през 1990 г., отколкото през 2025 г., въпреки че тогава по пътищата са се движили 1,3 млн. автомобила, а днес са близо 3 млн. Това сравнение е част от тезата на Иван Люцканов, създател на платформата „Землевеж“, че привидно логичните обяснения често подвеждат и че контекстът е решаващ.

Според данните, посочени в материала, картината става още по-неочаквана, ако се върнем към 1970 г. Тогава моторните превозни средства са били 20 пъти по-малко, но жертвите по пътищата са били двойно повече от настоящето.

Защо логичните обяснения не стигат

Материалът поставя под съмнение автоматичната връзка, която хората често правят между броя на колите и броя на жертвите. Като възможни фактори се посочват безопасността на автомобилите и правилата за пътуване, които в миналото са били по-либерални.

Иван Люцканов обяснява, че хората често се уповават на стереотипи. Такива са и популярните разкази, че преди е било по-безопасно и спокойно по улиците. По думите му проблемът е, че това често се приема без проверка и без допълнителни въпроси.

Как социалните мрежи правят „балони“

Според Люцканов социалните мрежи могат да засилват заблудите, защото показват на потребителя още от съдържанието, с което вече е взаимодействал. Така се стига до групиране на хора с близки възгледи и до бързо оформяне на общности, които виждат предимно сходна информация.

Като пример той посочва симулация на интеракции в социална мрежа, при която в началото има общуване между различни групи, но впоследствие се формират отделни „цветови балони“. По неговите думи процесът може да стане за дни или седмици.

В текста са посочени и данни за медийни навици: 66% от българите използват Фейсбук като източник на новини, 35% използват Ютуб, а 20% – ТикТок. Изводът в материала е, че така значителна част от хората могат да попаднат в среда с повтарящи се послания.

От дезинформация към грешни политики

Материалът аргументира, че дезинформацията се разпространява, защото има хора, които ѝ вярват. А тази вяра ѝ помага да достига до повече аудитория чрез споделяния, реакции и коментари.

Според Люцканов последствията не остават само на ниво лични убеждения. В текста се прави връзка между обществените нагласи и политическите решения, които следват приоритетите на гласоподавателите.

Като пример е дадено заглавие от медиите, че 10,9% от живородените деца през 2025 г. са от майки под 20 години, по данни на НСИ. В същото време материалът посочва, че по данни на НСИ делът е бил 17,4% през 2000 г., тоест има дългосрочен спад. Изводът е, че ако липсва контекст, обществото и политиците могат да насочват усилия към проблеми, които вече намаляват, вместо към по-належащи.

Кой стои зад „Землевеж“

Иван Люцканов е представен като създател на платформата „Землевеж“, която от 2019 г. работи срещу дезинформацията. Четири години по-късно той попада в класацията на Forbes „30 под 30“ в категория социално предприемачество.

Люцканов е родом от Варна, завършил е бизнес икономика в Мюнхен и е работил в Германия, Чехия и САЩ в сфери като стратегическо консултиране, логистика, кръгов текстил и онлайн търговия, включително Amazon.

В края на текста се призовава читателите да търсят, питат и сравняват различни източници. Люцканов обяснява мотивацията си да прави това чрез „Землевеж“ с прост отговор: че го прави за удоволствие.

Още новини в категория България