Йотова предупреждава: Новият бюджет на ЕС може да удари по-бедните държави

На среща с Европейската сметна палата държавният глава постави въпроси за рисковете от новата философия на финансиране, общия фонд и критериите за оценка на националните планове.

Президентът Илияна Йотова обсъди в президентската институция на „Дондуков“ 2 предложената многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Темата е ключова за държави като България. Тя зависи от кохезионните средства и селскостопанските плащания.

На срещата членовете на Европейската сметна палата представиха основните акценти от 12-те си становища. Те са по проекта за бюджет като цяло и по отделните секторни политики.

Нова философия на финансиране и риск за по-слабите икономики

Йотова открои промяната в подхода към финансирането на държавите членки. Тя е заложена в предложението на Европейската комисия за дългосрочния бюджет.

Държавният глава заяви резерви към тази „нова философия“ и инструментите за прилагането ѝ. По думите ѝ новите модели могат да създадат рискове. Най-уязвими са по-слабо развитите държави членки.

Йотова изрази опасение, че промяната може да се окаже неблагоприятна и за по-малките страни в ЕС. Според нея те имат по-ограничен ресурс да защитят приоритетите си. Те са зависими и от ясни правила при разпределението на средствата.

Единен фонд: кохезия, земеделие, рибарство и сигурност

Акцент в разговора беше намерението да се обединят няколко големи политики. Става дума за кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. Към тях се добавят рибарството и сигурността.

Йотова изрази притеснение от идеята всичко това да се събере в единен фонд. Подобна структура може да промени баланса между целите. Рискът е традиционните инструменти за регионално развитие да отслабнат.

Тя постави и темата за общините. За България достъпът на местната власт до средства е решаващ. Това важи за инфраструктура и услуги. Важи и за инвестиции, които да задържат хората в регионите.

Прозрачност, отчетност и оценка на националните планове

Държавният глава постави въпросите за прозрачността и отчетността. Тя попита как ще се гарантира проследимост на разходите. Тя поиска и яснота как ще се ограничи субективизмът.

Става дума за оценката, която Европейската комисия ще прави на националните планове. Йотова предупреди, че неясни критерии могат да доведат до неравно третиране. Това би засилило напрежението между държавите.

Йотова засегна и обвързването на европейските средства с върховенството на закона. Тя подчерта нуждата от ясна система от правила. По думите ѝ Комисията трябва да следва еднакви стандарти при прилагането им.

В разговора беше обсъдена и опасността от отслабване на регионите. Това би било проблем, защото регионалното развитие е в основата на договорите на ЕС. За страни като България залогът е директен. Той е икономическата конвергенция и работещите публични услуги по места.

Още новини в категория България