БАН предупреждава: наводнения и ураганни бури зачестяват в България

Доц. Светла Братанова-Дончева настоява за по-бързи мерки и дългосрочни наблюдения.

Наводненията, ураганните бури и периодите с изключително горещо време все по-често засягат Европа и България. Въпреки това много хора все още не вярват в климатичните промени, а мерките за справяне с последиците са бавни и недостатъчни. Това посочи доц. д-р Светла Братанова-Дончева от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и национален координатор на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания.

Поводът е 20-годишнината на мрежата. Тя отбелязва годишнината с изложба в Клуба на фоторепортерите в София до 27 септември, както и с международна научна конференция във Варна между 14 и 17 октомври.

Какво следи мрежата и защо натискът не е само климатичен

Според доц. Братанова-Дончева основната задача е да се разбере какво се случва с природата под натиска на различни промени. Тя уточнява, че това не се изчерпва с климата. Като фактори посочва технологичните промени, урбанизацията, промяната в земеползването, прекомерното използване на ресурси и инвазивните видове.

По думите ѝ тези процеси променят начина, по който функционират екосистемите. Те поставят и въпроса къде са границите на тяхната поносимост. Когато границите бъдат преминати, могат да започнат деградационни и други негативни процеси. После обществото трябва да се справя с последствията.

Защо кратките проекти не стигат

Доц. Братанова-Дончева обяснява, че обичайните проекти с продължителност две или три години дават моментна картина. Тя определя това като недостатъчно, ако целта е да се видят тенденции.

При дългосрочните изследвания се следи движението на процесите във времето. Така могат да се откриват тенденции и да се правят научни прогнози. Според нея това е важно за обществото. Прогнозите дават възможност за реакция при негативна тенденция.

Българската мрежа е част от по-голяма европейска и глобална система. Това позволява данните да бъдат сравнявани по съпоставим начин. Така националните наблюдения се нареждат в по-широка картина.

Площадките в България и Антарктида и проблемът с реакцията на институциите

Работата е организирана в научни площадки, наричани сайтове. Те са разположени в различни типове екосистеми. Сред тях са гори, реки, Черно море, крайбрежни зони, влажни зони и Антарктида.

В разговора са споменати площадки във Варна, Созопол, по река Места, в Беласица, Петрохан, Сребърна и Казанлъшката долина, както и на остров Ливингстън в Антарктида.

По оценката на доц. Братанова-Дончева научната работа често остава недостатъчно чута от държавните институции. Тя посочва, че се влагат средства, работят екипи, купува се апаратура и се подготвят доклади. Но не винаги следва действие по научните препоръки.

Тя отбелязва промяна в отношението към климатичните теми. По думите ѝ в миналото предупрежденията са били приемани скептично. Сега повече хора усещат последиците. Като пример посочва зачестилите наводнения и силните, включително ураганни бури.

Доц. Братанова-Дончева прави разграничение и в езика за климата. Според нея не става дума за борба, защото климатичните промени не могат просто да бъдат спрени. Възможно е обаче да се смекчават последствията и да се търси адаптация.

В тази посока мрежата работи и с институции и заинтересовани страни. Идеята е да се обясняват научните резултати и да се търсят начини за реакция.

Отделно тя коментира комуникацията с бизнеса. Според нея разговорът за природата често се възприема като разговор за забрани. Тя подчертава, че мрежата не е природозащитна организация. В представянето ѝ екологичната наука търси баланс между използването и опазването.

В частта за водите доц. Братанова-Дончева обръща внимание на риска от засушаване. Тя посочва, че страната разчита повече на подземни води, а проблемът е лошото управление и прахосването на ресурса. По думите ѝ, ако контролът не се затегне, проблемите с водата ще стават по-видни.

Тя говори и за тенденции към по-топъл и по-сух климат. Според нея това не е непременно лошо, ако има адаптация. Като пример посочва възможност земеделските екосистеми да се адаптират с различни посеви, включително маслини и лимони в райони, където това не е обичайно.

Доц. Братанова-Дончева определя като особено тежка ситуацията при горските екосистеми. Според нея теренната работа позволява промените да се видят и да се подадат като сигнал към институциите. Тя добавя, че замърсяването на Черно море и Дунав също не бива да се пренебрегва.

Конференцията във Варна: наука, институции и млади учени

Международната конференция във Варна през октомври е част от юбилейната програма. Първоначално е замислена като чисто научна. По-късно концепцията е разширена, за да включи повече заинтересовани страни.

В научната част участниците ще представят данни, анализи и изводи от екосистемни изследвания. Те включват и теми за биоразнообразието и функционирането на екосистемите. Предвидени са три специални сесии.

Първата е насочена към младите учени и мотивацията им да се включат в мрежата. Втората събира националните координатори на страните от европейската мрежа. Сред темите са стандартизирането на наблюденията и уеднаквяването на методите, индикаторите и параметрите.

Третата сесия е за сътрудничеството между различни научноизследователски инфраструктури. Посочени са мрежи като AnaEE, LifeWatch, Danubius, Euro-Argo и други.

Очакват се и представители на институции, сред които Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, агенцията по околна среда и Изпълнителната агенция по горите.

Още новини в категория България