Психолог от Пловдив дава 4 стъпки при конфликт в градината

Миглена Михтарска обяснява защо адаптацията понякога трае до 6 месеца

Плачът при раздяла, отказът да играе с другите и изблиците на гняв невинаги означават сериозен проблем. Понякога това е начинът, по който малките деца показват емоции, за които още нямат думи. Това обяснява пред TrafficNews психологът Миглена Михтарска от Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Пловдив.

Според Михтарска, въпреки че учебната година е започнала преди три седмици, при много деца адаптацията към детската градина още не е приключила. Периодът може да е от няколко дни до месеци. Ключови са спокойствието на родителите, разговорите у дома и подкрепата от учителите.

Адаптацията може да стигне до половин година

Постъпването в детската градина е голяма промяна. Детето свиква с първата раздяла с родителите. То влиза в нова среда, с много деца, различен режим и правила.

Михтарска посочва, че адаптацията е индивидуална. Тя може да продължи до три месеца, а понякога и половин година.

Когато раздялата е за първи път, тревогата е нормална. Според психолога помага детето да бъде подготвено предварително. То трябва да знае къде отива, колко време ще остане, кой ще го заведе и кой ще го вземе. Важно е и да има яснота към кого може да се обърне при проблем, болка или дискомфорт.

Съществена е и връзката родител–учител. При взимане от градината родителите могат да питат как е минал денят. Полезно е и да задават конкретни въпроси. Например кое е било най-забавното или кое не му е харесало. Така по-лесно излизат теми като конфликт, трудност със заспиването на обяд или нещо притеснително.

Малките жестове и спокойният родител

Михтарска обяснява, че някои деца плачат много при раздялата. След това се успокояват и прекарват деня спокойно.

В такива случаи може да помогне малък предмет, който напомня за дома. Психологът дава пример с листче с бележка от майката в джобчето. Детето може да го стиска, когато му стане тъжно. В някои детски градини е разрешено да се носи любима играчка. Това зависи от правилата на конкретното заведение.

Не по-малко важно е отношението на родителя. Ако възрастният е силно разтревожен и възприема градината като страшно място, детето може да усети напрежението. Според Михтарска увереното поведение на родителя помага адаптацията да мине по-леко.

Тя разказва и личен опит. Адаптацията на нейното дете е продължила три месеца, с тежки раздели и повръщане пред градината. По-късно се оказало, че детето се успокоява след раздялата. Тревогата оставала основно у майката.

Отдръпване, труден сън и правила за граници

Психологът подчертава, че не всяко дете започва веднага да играе с връстници. Някои имат нужда от повече време. Ако детето е спокойно, само по себе си стоенето настрана не е непременно проблем. По-притеснителни са продължителното страдание и плачът.

Михтарска отбелязва, че при някои деца със специални потребности и при деца от аутистичния спектър шумът и близостта с много хора може да предизвикат силно напрежение. В такива ситуации е важно да се отчита индивидуалността, без прибързани заключения. Учителят може да помогне за включване в групата чрез обща игра или занимание.

В периода на адаптация могат да се появят и трудности със заспиването вечер. Сред тях са страх от тъмното и нежелание да се спи самостоятелно. Според Михтарска въображението в тази възраст е активно. Възможно е и временно връщане към по-ранно поведение, като повече търсене на близост.

Психологът препоръчва спокойни ритуали преди сън. Пример са приказка и разговор за деня. Точно преди заспиване децата често споделят по-откровено. Тя допълва, че е важно родителят да запази спокойствие. Ако детето усети страх, гняв или силно напрежение, може да се затвори.

При конфликти Михтарска работи с правило от четири стъпки за поставяне на граници. Първо детето казва ясно не, стоп, спри. После предупреждава, че ще каже на учителя. Трето се обръща към учителя и обяснява случилото се. Ако няма реакция, четвъртата стъпка е да разкаже на родителите.

Михтарска коментира и поведението, което често се възприема като агресия. При деца под седем години то по-често е свързано с трудност да управляват гнева и да изразят емоции. Тя посочва, че когато гневът няма израз с думи, често излиза през тялото и действията. Според психолога помага възрастните да назовават чувството и причината. Родителите могат и да дават личен пример, като говорят за собствените си емоции.

Като техники за овладяване на гнева Михтарска посочва бавно дишане и броене назад от десет. Тя подчертава, че не всяка стратегия работи при всяко дете. Основният ѝ съвет остава наблюдение, спокойни разговори и партньорство с учителите, защото няма универсален подход за всички деца.

Още новини в категория България