Демерджиев очерта четири риска за сигурността в Черно море

МВР министърът посочи хибридни заплахи, инфраструктура, престъпност и защита на населението.

Вътрешният министър Иван Демерджиев заяви, че наблюдението от космоса, морският мониторинг и анализът на данни могат да помогнат значително за сигурността в Черно море. По думите му това трябва да става при ясни правила за сигурност и отговорно използване. Демерджиев говори по темата по време на конференцията „Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа“.

Министърът описа сигурността в Черно море като способност на държавата и партньорите ѝ да предотвратяват и овладяват кризи. Той добави, че напрежението в морето има отражение и на сушата. То засяга пристанищата, енергийните обекти и хората по крайбрежието.

Хибридни заплахи: мини, дронове, кибератаки и дезинформация

Демерджиев очерта първия риск като хибридни заплахи. Сред тях той изброи морски мини, безпилотни системи, смущаване на навигационни сигнали, кибератаки и саботажи.

Според него тези заплахи може да се появяват едновременно. По думите му те могат и да се прикриват една друга. Така се създава несигурност, без да се преминава прагът на открита агресия.

Министърът включи в тази картина и дезинформацията. Той посочи и опитите да бъде подкопано доверието в институциите и в общия европейски отговор. Затова, по думите му, са нужни надлежна картина на риска, ранно предупреждение и работещ обмен на информация.

Критична инфраструктура: пристанища, енергийни обекти и подводни кабели

Вторият риск, който Демерджиев посочи, е уязвимостта на критичната инфраструктура. Той включи пристанищата, енергийните обекти, подводните кабели и транспортните коридори. По думите му от тях зависят икономиката и ежедневието на гражданите.

Министърът подчерта, че повреда в едно звено може да засегне повече от една държава. Затова, според него, устойчивостта изисква сътрудничество между институциите и частните оператори. Той добави и нуждата от готовност за обща и навременна реакция, както и достоверна публична комуникация, особено при криза.

Организирана престъпност и защита на населението

Като трети риск Демерджиев открои организираната престъпност. Той изброи трафика на хора, наркотици и оръжия, контрабандата и корупцията в пристанищната среда.

Министърът заяви, че при край на войната в Украйна се очаква тези явления да се засилят. По думите му това може да влоши средата за сигурност. Той посочи, че от сега се полагат усилия процесите да бъдат посрещнати с готовност и да се превантират.

Като четвърти аспект Демерджиев посочи защитата на населението и готовността за реакция при бедствия и аварии. Той обясни, че инцидент с кораб или енергийно съоръжение може да доведе до замърсяване. По думите му това може да застраши хората и да засегне икономическите дейности по крайбрежието. Решаващи според него са бързата реакция, координацията между службите и способността да се ограничат последствията.

Министърът отбеляза, че Гранична полиция, пожарната и структурите за противодействие на организираната престъпност действат в координация с Военноморските сили, Морската администрация и другите компетентни органи.

Демерджиев посочи, че ЕС трябва да мисли за по-бърз обмен на информация и по-добра оценка на рисковете. Той добави и нуждата от по-добра реална готовност за реакция при трансгранични кризи. Като практическа стъпка той даде Черноморския център за морска сигурност, който България и Румъния изграждат със звена във Варна и Констанца. По думите му центърът трябва да допълва структури на ЕС, НАТО и националните органи, без да ги дублира. Демерджиев каза още, че ефективната му работа зависи от доверието между партньорите.

Още новини в категория България