Йончева поиска от ЕК фондове за Варна и Бургас

Според нея застраховките за кораби в Черно море са скочили 3–5 пъти

Евродепутатът Елена Йончева поиска Европейската комисия да предприеме спешни мерки за защита на държавите от Западното Черноморие от негативни икономически ефекти. Тя постави темата в дебати в Страсбург за нарастващите атаки срещу корабоплаването в Черно море и отражението им върху регионалната стабилност и продоволствената сигурност.

Йончева се обърна към върховния представител на ЕС по външна политика и политика на сигурност Кая Калас с въпрос колко губи България на ден заради превръщането на Черно море във военна зона. Евродепутатът е член на групата на ЕКР и е избрана с листата на ДПС.

Предложенията: гаранционен механизъм и фонд за пристанищата

По думите на Йончева войната в Украйна прави Черно море все по-опасна зона за икономическата и продоволствената сигурност на ЕС. Тя посочи, че са застрашени морските транспортни коридори, пристанищата, подводните комуникационни кабели и енергийната инфраструктура. Според нея военните рискове вече имат сериозни икономически последици и не трябва европейски стопани да плащат с поминъка си.

Йончева предложи Европейската комисия да създаде специален европейски механизъм (гаранционен фонд) за споделяне на военния риск и компенсиране на засегнатите сектори в Западното Черноморие. Тя даде пример с покриване на част от извънредния риск за кораби, товари и пристанищни операции.

Сред предложенията ѝ е и фонд за пристанищата Варна, Бургас и Констанца. По думите ѝ той трябва да финансира мерки за безопасност, резервно оборудване и непрекъсваемост на дейността. Тя посочи и възможни направления като резервен капацитет за съхранение и пренасочване на товари, както и инвестиции в силози, интермодални терминали и железопътни връзки.

Акцент и върху подводната инфраструктура и приоритетни проекти

Йончева предложи и механизъм за защита на подводната инфраструктура, който да включва наблюдение и бързо възстановяване на кабели, тръбопроводи и енергийни връзки.

Тя настоя за действия и европейска солидарност, като даде пример, че инфраструктурните проекти в и между България, Румъния и Гърция могат да получат приоритет. По думите ѝ физическата инфраструктура трябва да се изгражда и разширява спешно, за да е готова за експлоатация при влошаване на ситуацията в Западното Черноморие.

Йончева напомни, че Черноморският регион би трябвало да е сред приоритетите на ЕК, която през май 2025 г. е представила специална стратегия за него. Тя посочи, че един от стълбовете предвижда развиване на търговски, транспортни и енергийни коридори.

Зърно, застраховки и морският риск за търговията

Йончева изтъкна значението на Варна и Бургас за износа на зърно. Тя посочи, че основният износ на пшеница от България минава през тези пристанища и че за близо пет тона годишно са нужни около 150 кораба.

По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите, цитирани от Йончева, някои кораби вече отказват да плават до България. Според същия източник застраховките са се повишили между три и пет пъти, а част от компаниите отказват да ги сключват.

Йончева даде и данни за сектора у нас. В България има около 32 млн. декара площи със зърно, от които почти 12 млн. декара са с пшеница. Тя посочи още, че близо 14 млрд. евро е стойността на българския внос, който преминава по морските пътища.

Кабели, газ и енергиен коридор: проектите в Черно море

Йончева подчерта и значението на сигурността на подводната инфраструктура за българската икономика. Тя открои проекта „Кардеса“, който предвижда подводен оптичен интернет кабел с дължина около 1700 км. По думите ѝ той ще свързва София с Грузия, Турция и Украйна и има потенциал да утвърди България като дигитален разпределител на Балканите.

Според Йончева към края на 2026 г. „Кардеса“ е в предварителен етап по отношение на Черно море, но има ключов напредък по другите части от дигиталния коридор. Тя посочи, че България трябва да започне полагането на подводния кабел в началото на 2027 г.

Като вече работеща регионална свързаност тя посочи подводната кабелна система KAFOS между Румъния, България и Турция, по западното крайбрежие, с обща дължина над 500 км, като българската точка е във Варна.

Йончева посочи и проекта „Зелен енергиен коридор“, към който България е в процедура по присъединяване. По думите ѝ той е предвиден да свърже енергийните системи на Южен Кавказ с континентална Европа през Румъния, Унгария и България, за бъдещ внос на зелена електроенергия, и се оценява на около 2 млрд. евро.

Тя добави, че в българската икономическа зона има и газова инфраструктура, включително платформата в находище „Галата“, на около 25 км източно от Варна, както и зони за дълбоководни проучвания.

Още новини в категория Светът