ИПИ предупреждава: скъпото корабоплаване удря вноса и износа

Адриан Николов очаква бюджет на изчакването без големи реформи.

Икономисти от Института по пазарна икономика (ИПИ) представиха „Алтернативен бюджет за 2027 г.“ под надслов „Изход от спиралата на дефицитите“. В документа те предлагат ограничаване на държавните разходи, промени в публичния сектор и повече възможности за частни инвестиции, без повишаване на данъците.

Според анализа на ИПИ България е изправена пред риск от продължителен период на бюджетни дефицити, нарастващ държавен дълг и натиск за увеличаване на данъчното облагане. Сред мерките, които институтът посочва, са промени във финансирането на общините, както и съкращаване – доколкото е възможно – в рамките на три години на 100 хиляди заети в публичния сектор, наред с ограничаване на държавните разходи.

ИПИ: рискът е дълга серия дефицити и натиск за данъци

В представения от ИПИ алтернативен бюджет основната теза е, че без промяна в посоката на публичните финанси страната може да навлезе в продължителна „спирала“ от дефицити. Това, по оценката на института, води до натрупване на държавен дълг и повишава вероятността да се търсят решения през увеличаване на данъчното облагане.

Като отговор ИПИ предлага пакет от политики, фокусирани върху ограничаване на разходите и реформи в публичния сектор. В същото време институтът акцентира върху стимулиране на частните инвестиции, без да се разчита на увеличение на данъци.

Николов: бюджетът за 2027 г. ще е „на изчакването“

Икономистът от ИПИ Адриан Николов коментира пред Радио Варна, че не очаква значително съкращаване на разходи. По думите му бюджетът за 2027 г. вероятно ще бъде бюджет на изчакването и няма да включва големи реформи.

Николов поставя като ключов въпрос фискалната философия на правителството и Министерството на финансите. Той посочва, че според него се таргетира грешен проблем, тъй като с обсъжданите до момента мерки се правят опити да се съберат повече приходи в краткосрочен период.

Черно море: по-скъпи навла и застраховки за Варна и Бургас

Паралелно с темата за бюджета Николов откроява рисковете за източните региони на страната, свързани с войната в Украйна и ограниченията върху морската търговия.

Той определя ситуацията като голям макроикономически риск и добавя, че вече се виждат първи ефекти. По думите му корабите, които плават към Варна, Бургас и черноморските пристанища на Румъния, плащат многократно по-високи навла и застраховки. Това оскъпяване, според него, се пренася както върху вноса, така и върху износа.

Николов посочва, че при подобна динамика българските производители губят конкурентоспособност или ще трябва да търсят алтернативни маршрути за износ, които биха били значително по-скъпи, ако изобщо са достъпни. Той описва като най-негативна прогноза пълно блокиране на корабоплаването – сценарий, който сравнява с „Ормузки сценарий“.

Според Николов при такова развитие хипотезите за българската икономика са негативни. Той очаква допълнителен спад в индустриалното производство и риск стоки, които не могат да бъдат изнесени евтино по море, да не бъдат произведени. Като допълнителни фактори той изтъква ограниченията в цената на труда, много високите енергийни цени, накъсването на търговията и по-високата цена на морския транспорт, които, по думите му, биха направили българския износ все по-неконкурентен.

Още новини в категория Новини от Варна