Борислав Гуцанов: Средният коридор дава шанс на Варна

Според него са нужни пристанища, железници и магистрали, за да дойдат товарите.

Европейската инициатива за развитие на Средния коридор между Китай, Централна Азия, Кавказ и Европа връща на дневен ред възможността Варна да стане ключов транспортен и логистичен център. Това посочва Борислав Гуцанов, бивш министър на социалната политика в правителството на Росен Желязков и дългогодишен депутат от БСП.

По думите му България има географско предимство, но то не е достатъчно. Според Гуцанов товаропотоците ще следват маршрута, който е най-бърз, най-евтин и най-сигурен. Затова решаващи са инвестиции в пристанища, железопътна и пътна инфраструктура и в свързаността към Европа.

Средният коридор като отговор на проблемни маршрути

Гуцанов отбелязва, че Европа търси алтернативни транспортни линии на фона на военни конфликти и затруднения по традиционните морски маршрути. Според него, когато корабите заобикалят Африка, това води до по-високи транспортни разходи, по-дълги срокове и по-скъпи стоки. Той свързва това и с пряк ефект върху конкурентоспособността на европейската икономика.

В този контекст, по оценката му, Средният коридор вече е стратегическа необходимост. Една от естествените му връзки към Европа минава през Черно море, но успехът зависи от реалната готовност на инфраструктурата.

Варна срещу Констанца и идея за нови терминали

Гуцанов сравнява Варна с румънското пристанище Констанца и посочва, че България е изостанала заради бавно развитие и липса на достатъчна държавническа амбиция. Според него сега има шанс за реванш.

Той припомня, че преди повече от 20 години е бил разработван проект за нов терминал под „Максуда“ с пет корабни места. По думите му, по-късно, като председател на Комисията по транспорт в Народното събрание, е разговарял с големи китайски компании, които са проявявали реален интерес към участие в подобна инфраструктура.

Според Гуцанов възможността за инвестиция от китайска компания трябва отново да бъде поставена на масата. Той аргументира, че при такъв модел инвеститорът има интерес терминалът да работи и през него да минават товари, а България да получи приходи, работни места и по-голяма стратегическа тежест.

Каква инфраструктура според него липсва

Гуцанов определя Фериботния комплекс във Варна като голям актив, който трябва да се модернизира. Той дава пример с линията Варна–Иличовск, по която фериботите са можели да превозват цели железопътни композиции от по 108 вагона.

По думите му Средният коридор поставя на дневен ред постоянна връзка между Батуми и България и увеличаване на капацитета, включително чрез разширяване на мощностите в Бургас. Той подчертава, че Варна и Бургас не трябва да се конкурират, а да предлагат общ транспортен потенциал.

Гуцанов посочва, че пристанището е само входната точка. Според него са нужни интермодални терминали и модерна връзка Варна–Русе, както и включване на Дунав в транспортната система. Той определя завършването на магистрала „Хемус“ като жизненоважно за международната свързаност на страната.

Като приоритет той посочва и магистрала „Черно море“ в рамка на международна ос Истанбул–Бургас–Варна–Констанца. Така, според него, товарите от Азия могат да се насочват на север към Румъния, на юг към Турция и на запад през Русе, Дунав и „Хемус“ към Европа.

Той включва в тази визия и идеята за второ преминаване през Варненското езеро в района на Казашко и зад летище Варна, с аргумент за извеждане на транзитния поток извън центъра и по-добра връзка с летището и направленията към Северното и Южното Черноморие.

Призив за единна транспортна стратегия

Гуцанов изброява като приоритети нови пристанищни мощности във Варна, модернизация на Фериботния комплекс, морска връзка Батуми–България, интермодални терминали и връзка Варна–Русе, „Хемус“, „Черно море“ като международна ос и второ преминаване през Варненското езеро.

Според него тези проекти трябва да се подчинят на единна национална транспортна стратегия, а не да се реализират поотделно. Той посочва, че пътната и железопътната инфраструктура може да се финансира с европейски и национални средства, а за новите пристанищни мощности трябва да се търси взаимноизгодно инвестиционно участие на китайски компании.

В заключение Гуцанов предупреждава, че товарите няма да чакат и ще отидат там, където инфраструктурата е готова. Според него България все още има шанс да заеме ключова роля, но вече няма 20 години за губене.

Още новини в категория България