Борислав Гуцанов: Варна може да стане вход към Средния коридор

Министърът очертава терминали, фериботи и ключови магистрали за товарите.

Борислав Гуцанов, министър на труда и социалната политика през 2025 г., заявява в интервю за BRICS BG, че България има шанс да се превърне в ключов транспортен хъб между Азия и Европа, ако изгради необходимата пристанищна и вътрешна инфраструктура. Той свързва тази перспектива с европейската инициатива за т.нар. Среден коридор, за който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е обявила мащабни планове, а България е посочена и като домакин на предстояща регионална среща на високо равнище.

Гуцанов, възпитаник на Висшето военноморско училище Н. Й. Вапцаров и доктор по военнополитически проблеми на сигурността от Военната академия Г. С. Раковски, подчертава, че за подобна транспортна връзка се говори в България от повече от 20 години. Според него инициативата е положителна, но закъсняла.

Средният коридор става стратегически за Европа

По думите на Борислав Гуцанов Европа е била принудена да търси алтернативи заради военни конфликти и затруднения по традиционните морски маршрути. Той посочва, че когато големи кораби трябва да заобикалят Африка, това води до по-високи транспортни разходи, по-дълги срокове и в крайна сметка по-скъпи стоки.

В този контекст Гуцанов определя Средния коридор като маршрут, който вече не е просто алтернатива, а придобива стратегическо значение. Според него най-кратката връзка към тази част на Европа може да мине през Черно море и българските пристанища, но географията не е достатъчна без инфраструктура.

Какво според Гуцанов трябва да се изгради във Варна

В интервюто той поставя акцент върху необходимостта от нови пристанищни мощности във Варна. Гуцанов припомня, че още като председател на Общинския съвет във Варна е внесъл предложение за изграждане на нови мощности, които са били подкрепени и заложени в устройственото планиране на града и пристанището.

Той посочва и конкретна разработвана идея за нов терминал в района под Максуда с пет корабни места. Като бивш председател на Комисията по транспорт в Народното събрание, Гуцанов твърди, че е водил срещи с представители на големи китайски компании, като от китайска страна е имало готовност за участие в изграждането на нов терминал.

Като допълнителни елементи той посочва нуждата от рязко увеличаване на капацитета на морската връзка Батуми–Варна, която съществува, но според него е недостатъчна спрямо мащаба на бъдещите товаропотоци.

Гуцанов отделя внимание и на Фериботния комплекс във Варна, който определя като съоръжение със сериозен потенциал. По думите му е необходимо модернизиране и ремонт, но базовата инфраструктура е налична. Той дава пример със стари фериботи по линията Варна–Одеса (Иличовск), които са можели да превозват цели железопътни композиции от по 108 вагона на кораб.

Железници, интермодални терминали и магистрали

Според Борислав Гуцанов пристанището е само входна точка и няма смисъл товарите да пристигат във Варна, ако не могат да бъдат изведени ефективно към Европа. В тази връзка той посочва като необходими интермодални терминали във Варна и Русе, както и модерна железопътна и автомобилна връзка между двата града, което според него включва и река Дунав като европейска транспортна артерия.

Той определя автомагистрала Хемус като проект от ключово значение и заявява, че е недопустимо толкова важна инфраструктура да се строи десетилетия. Според него тя трябва да се разглежда като част от международен транспортен коридор, а не само като път за Северна България и туристическия поток.

Гуцанов поставя и тезата, че автомагистрала Черно море не трябва да се разглежда само като връзка Варна–Бургас, а като част от оста Истанбул – Бургас – Варна – Констанца, което по думите му би оформило коридор Север–Юг.

В разговора той обръща внимание и на конкуренцията в региона. Според него Констанца е изпреварила Варна, защото България дълго време се е движила бавно и нерешително, но сега страната получава нов шанс.

Защо според Гуцанов Китай е важен за коридора

Борислав Гуцанов заявява, че без активната роля на Китай потенциалът на коридора трудно би се реализирал в пълния му мащаб. Той аргументира позицията си с това, че когато инвеститорът има пряк икономически интерес, ще работи инфраструктурата да бъде натоварена и през нея да преминават товари.

По думите му това създава взаимна полза: Китай получава по-бърза връзка с европейските пазари, Европа получава алтернативен маршрут, а България печели приходи, инвестиции и работни места. Гуцанов добавя, че очаква в един момент преосмисляне на икономическите отношения да настъпи и по отношение на Русия, като представя това като своя оценка и очакване в контекста на променящия се европейски разговор за Китай.

Още новини в категория България