Бедността в България през 2025: 1,87 млн. души остават в риск, въпреки ръста на доходите

Данните на НСИ показват спад на риска от бедност и изключване, но децата и домакинствата с ниска заетост остават най-уязвими, а разликите между региони и групи се задълбочават.

Новите данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. дават смесена картина. Пазарът на труда се стабилизира. Доходите растат. Но голяма част от хората продължават да живеят с ограничения.

Комбинираният индикатор по стратегията „Европа 2030“ показва, че 29% от населението е изложено на риск от бедност, социално изключване или материални лишения. Това са близо 1,869 млн. души. Има спад с 1,3 процентни пункта спрямо предходната година. Въпреки това проблемът остава масов.

Ниска икономическа активност: рискът остава за над 241 хил. души

НСИ отчита, че над 241 хил. души на възраст 18–64 г. живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. Делът им достига 6,9% от населението в тази възрастова група.

Разликата между половете е видима. При мъжете делът е 6,6%. При жените достига 7,2%. Това подсказва, че част от жените остават по-често извън стабилна заетост. Причините може да са грижи за деца, липса на подходяща работа или ниски доходи в региона. Данните не посочват конкретен фактор.

29% в риск от бедност и изключване, а 15% в тежки лишения

По-широкият индикатор съчетава няколко измерения. Той включва риск от бедност, сериозни материални и социални лишения и ниска икономическа активност в домакинството.

НСИ отчита, че 15% от българите живеят в тежки материални и социални лишения. Това означава трайни ограничения. Те засягат базови нужди и участие в нормален социален живот. Спадът при общия риск е позитивен сигнал. Но мащабът остава висок.

Децата са най-уязвими: образованието на родителите е решаващо

При децата ситуацията остава критична. 27% от хората на възраст 0–17 г. са изложени на риск от бедност.

Социалните трансфери имат ключова роля. Те намаляват риска с 13,4 процентни пункта. Без тях делът би бил значително по-висок.

Данните показват силна връзка между образованието на родителите и риска за децата. 73,3% от децата на родители с начално или без образование живеят в бедност. При родители с висше образование делът е 6,7%. Разликата е огромна и показва къде е най-силният фактор.

Етнически и регионални разлики: София е на върха, Силистра на дъното

НСИ отчита сериозни различия между етническите групи при децата. Материалните лишения при децата от българската етническа група са 17,3%. При турската група са 29,6%. При ромската група достигат 73,5%.

Регионалната картина също е силно неравномерна. Линията на бедност е най-висока в София (столица) – 1304 лв. Следват Варна – 977 лв. и Русе – 904 лв. В другия край са Силистра – 580 лв. и Видин – 664 лв.

По относителен дял на хората под линията на бедност първенец е област Стара Загора с 28,4%. Най-ниско ниво е отчетено във Враца – 10,5%. Разликите показват, че мястото на живеене продължава да определя шансовете за по-добър стандарт.

Още новини в категория България