Агенцията по заетостта отчита спад на търсенето с 8%

Строителството губи над 10 000 позиции, а недостигът в здравеопазване остава.

Пазарът на труда в България навлиза в фаза на постепенно охлаждане през 2026 г., показва проучване на Агенцията по заетостта за търсенето на труд. Според анализа на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов, цитиран от ФОКУС, спадът засега личи най-вече в намеренията на работодателите да наемат.

Обявеното от работодателите незадоволено търсене на работници намалява до 212 хил. души. Това е с над 8% по-малко спрямо предходната година. Делът на фирмите с планове да наемат спада с 1,5 процентни пункта, а делът на тези, които планират освобождавания, се повишава с 0,5 процентни пункта.

Къде се свива най-силно търсенето

По данни от проучването спадът е повсеместен. Най-силно се усеща при специалистите с професионална квалификация.

Най-голямото свиване е в строителството – с над 10 хил. души за една година. Според Адриан Николов това отразява забавянето на новото строителство. Охлаждане има и в индустрията, търговията, транспорта и туризма, но по-умерено.

Проучването отчита и различия по размер на фирмите. Свиването на търсенето е концентрирано при малките и средните предприятия. За разлика от тях, големите компании (с над 250 заети) увеличават намеренията си за наемане.

Най-търсените професии: дефицитите остават

Не се наблюдава сериозно пренареждане сред най-търсените професии, показват данните на Агенцията по заетостта.

При работниците с професионална квалификация общото търсене е 115 хил. души. Най-търсени са:

• машинни оператори – 9,8 хил.
• строители – 6 хил.
• шивачи – 4,5 хил.
• готвачи – 4,3 хил.
• сервитьори – 4 хил.

При професиите, изискващи правоспособност или висше образование, най-голямо търсене остава при:

• шофьори – 5,9 хил., плюс още 1,3 хил. за международни превози
• медицински сестри – 4,7 хил.
• учители – 4,2 хил., плюс още 1,3 хил. педагогически специалисти и около 1 хил. преподаватели
• лекари – 2,7 хил.

Според Адриан Николов при търсенето на висшисти водеща роля има публичният сектор, най-вече здравеопазването и образованието.

Региони и пречки пред наемането: повече „няма кандидати“

В регионален план динамиката е разнопосочна. София (област), Кърджали и Разград губят над 70% от търсенето на труд за година. В същото време недостигът на работници в Ямбол нараства над три пъти, а в Перник – два пъти.

Най-много работници се търсят в Пловдив – 26 хил. души, следван от Пазарджик и Бургас (по 17 хил.). В анализа се отбелязва, че това отчасти отразява особеностите на извадката на Агенцията по заетостта.

Променят се и причините, които възпират наемането. Преди година почти половината работодатели са посочвали липса на квалификация или образование. През 2026 г. тази причина остава водеща, но намалява с над 25 процентни пункта. По-често се изтъкват липса на мотивация, обща липса на кадри и липса на желаещи за конкретната длъжност. Всяка от тези причини е водеща за около 20% от работодателите.

Проучването отчита и ръст на намеренията за наемане от чужбина. Делът на работодателите, които планират да покриват недостига с работници от други държави, се увеличава от 10% до над 16%.

Въпреки охлаждането в намеренията, според анализа безработицата остава на исторически ниско равнище. Заетостта е над нивата от 2019 г., а заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията. Адриан Николов посочва, че ако по-слабото търсене се задържи, то може да забави ръста на заетостта и да отслаби натиска за увеличение на възнагражденията, включително в София, където високотехнологичният сектор е сред двигателите на заплатите.

Още новини в категория Новини от Варна