Спасителният кораб „Перун“ липсва в новите рискове

Кап. Пейчо Манолов предупреждава за пробойни в морското спасяване у нас.

Споменът за легендарния български спасителен кораб „Перун“ изплува на фона на усложнената обстановка и зачестилите инциденти в Черно море. Плавателният съд е описан като единствения специализиран български спасителен кораб в историята ни, помогнал на стотици моряци да оцелеят при екстремни ситуации. Въпреки протестите на морската общност, през 2017 г. „Перун“ е заличен от регистрите и по-късно е нарязан за скрап.

Какво можеше „Перун“ и защо беше ключов

По спомените на първия му капитан Пейчо Манолов, корабът е бил сред най-големите и най-добре снабдени за периода на 80-те години. Манолов разказва, че „Перун“ е чакан да пристигне от Ярославъл и че тогава България е разполагала с реално работеща спасителна организация.

Капитанът посочва, че конструкцията е била проектирана да издържа на тежки стихии. Огнеупорната защита е позволявала корабът да се приближи плътно до горящ съд. По думите му екипажът е разполагал със средства за гасене на пожари в открито море.

Манолов добавя, че „Перун“ е имал собствен мощен агрегат за захранване на аварирали кораби и щатна водолазна група. При пробойни водолази са извършвали подводни заварки на място. В други ситуации е имало нужда от спешно изтегляне на гориво от заседнали кораби, за да се ограничат рисковете от екологична катастрофа. Корабът е разполагал и със 100-тонен плаващ кран „Атлас“.

Сравнението с „Вера Су“ и цената на забавянето

Капитан Манолов прави пряко сравнение с инцидента с „Вера Су“ от 2021 г.. Той заявява, че ако страната е била в готовността от времето на „Перун“, корабът е можел да бъде изтеглен за 5 до 10 часа още същия ден, вместо да се чака седмици.

Като факт е посочено, че заседналият на скалите край Камен бряг „Вера Су“ е престоял там 36 дни, докато азотните торове на борда са заплашвали крайбрежието с екокатастрофа.

Кой отговаря за спасяването днес и къде са рисковете

Според наличната информация, днес морското търсене и спасяване у нас е поверено на координационния център към Морска администрация. В критични ситуации се разчита на гранични катери и военни съдове.

Кап. Манолов обаче предупреждава, че липсата на единно специализирано звено създава риск при бързо развиващи се аварии. Той аргументира позицията си с разпокъсана отговорност между различни институции. По думите му, докато структурите се координират, операцията може да е приключила и реакцията да дойде твърде късно.

Сред най-драматичните мисии, които Манолов описва, е спасяването на гръцкия кораб „Таксиархis“ при 9-бално вълнение, посочено като най-високото, измервано по българското Черноморие. Двигателят отказва и вълните тласкат кораба към скалите край Созопол. Манолов разказва, че след 36 часа борба „Перун“ успява да изтегли бедстващия съд без прекъсване на буксирното въже.

В биографията му е и овладяването на тежък инцидент в пристанище Варна – пожар и опасност от взрив на пълен с нефт танкер „Ерма“. Капитанът твърди, че е имало сериозен риск за града и че с плаващ кран на борда са качени пожарни автомобили за гасене. Той посочва, че при евентуален взрив квартал „Аспарухово“ е бил под заплаха.

Манолов подчертава, че техниката е важна, но решаващи са хората. По думите му подборът в екипажа се е случвал естествено и психологическата готовност е определяща за действия в буря, когато другите се прибират на сигурно.

Още новини в категория Новини от Варна