Диян Димитров разказва как рисуването стана неговият път

Художникът от Варна говори за кризи, преподаване и творческия процес.

Художникът Диян Димитров разказва в разговор с Калоян Георгиев за първите си стъпки в рисуването, за трудни периоди в развитието си и за това какво се опитва да предаде на хората, които обучава. Той описва рисуването не като хоби или професия, а като път и начин на живот.

Първият импулс: рисунки по стените в центъра на Варна

Диян Димитров посочва, че началото му е било „куриозно“, но ясно. Като дете на 6 години, сам в старата семейна къща, която тогава е била в центъра на Варна, той рисува с флумастер върху прясно боядисани стени след ремонт. По думите му майка му реагира остро, а по-възрастна съседка ѝ препоръчва да го запише на рисуване.

Той обяснява, че така попада в различни арт школи. Още тогава не възприема заниманието като хоби, а като най-важната си дейност. По-късно, според него, рисуването постепенно се превръща в личен „път“, свързан с отношение към света и с въпроси за призванието, трудностите и връзката между изкуство, общество и епоха.

Трудните години и решението да промени средата

Димитров казва, че трудни моменти има както в творчески план, така и в житейски. Той посочва период от няколко години, свързан с пътуване и работа в други държави след завършването му. Според него това е било необходима „закалка“, която му е донесла познание и разбиране за света.

Обезкуражаването, по думите му, идва при завръщането му в България. Той описва местната арт среда като потънала в разложение и без амбиция за задълбочен процес. Според него и градът, и хората са нямали интерес към изобразителното изкуство.

Като отговор на това, Димитров посочва, че започва да преподава основи на живописта на различни хора. Така, според него, се създава стимулираща среда от различни личности, обединени от изкуството, с възможност за дебат за идеи, техники и конкретни творби.

Какво търси в учениците и как се променя стилът му

Когато говори за преподаването, Димитров изтъква значението на искреността. Той обяснява, че хората лесно различават дали изкуството е път или просто работа, и дали авторът е искрен или позира. По думите му най-важното за рисуващите е да развият т.нар. „Окото на художника“ и да търсят дълбочина и смисъл в процеса на живописта.

За собственото си творчество Димитров посочва, че няма една „преломна“ творба, с която да е стартирал. Вместо това говори за многогодишни цикли от портрети и жанра „тяло“, които са го изградили като автор.

Той добавя, че с времето е преминал от търсене на по-повърхностно и технически добре изградено изображение към стремеж да вижда съдържание отвъд повърхността. Това, според него, води до промени в пластичната трактовка и до търсене на синтез, баланс и теми със смисъл.

Димитров описва вдъхновението като идващо и отвън, и отвътре: средата, хората и събитията могат да дадат импулс, както и личното преосмисляне на живота. Той добавя, че творческият процес често е непреднамерен и прилича на експеримент, но импровизацията изисква високо техническо ниво, ясна мисъл и запазване на фокуса.

В края на разговора художникът обобщава, че би посъветвал по-младото си „аз“ да приеме, че пътят на твореца няма край и не е лек. Той подчертава значението на четенето на книги за изобразително изкуство и на трудолюбието като опора. След десетилетия работа и търсения, според него, именно чрез изкуството може да бъде полезен на обществото и да предава стойност.

Още новини в категория Новини от Варна