Мирела Михайлова превърна хоби във Варна в фотографска кариера

Фотографът разказва за първия хонорар от 50 лева и преподаването.

Фотографът Мирела Михайлова, позната във Варна, разказва как фотографията постепенно е станала нейна професия. В интервю за медия „Будна Варна“ тя описва пътя си от първите снимки като ученичка до снимането на сватби и преподаването по фотография.

От първата камера до първия платен ангажимент

Михайлова посочва, че интересът ѝ към фотоапаратите се появява още в детството. В шести–седми клас родителите ѝ подаряват първата камера и тя започва да снима всичко около себе си.

Като ярък спомен от този период тя откроява среща с две малки катерички, паднали от дърво. Заедно с приятелка ги прибира, спасява и отглежда. По думите ѝ именно тогава се е запалила по природната фотография и по снимането на живи същества.

По-късно, като студентка, си купува първия по-сериозен фотоапарат. Тогава започва да снима хора в нерепетирани ситуации и да търси жестове, погледи и моменти от ежедневието. Дълго време снима само за себе си и се учи чрез книги и видеоуроци.

Голямата промяна, според Михайлова, идва след раждането на сина ѝ. Тя обяснява, че съпругът ѝ ѝ подарява ваучер за фотографски курс. Това ускорява развитието ѝ и я води до инвестиция в професионална техника.

На следващия ден след покупката на фотоапарата нейни познати я питат дали би снимала сватбата им. Тя приема, макар да е притеснена, и получава първия си хонорар като фотограф – 50 лева, които пази и до днес. След този ангажимент, по думите ѝ, препоръките започват да идват една след друга и хобито ѝ неусетно се превръща в работа.

Какво прави кадъра въздействащ

Михайлова посочва, че за нея най-важното във фотографията е емоцията. Тя обяснява, че техническите елементи като светлина, композиция и настройки се учат, но снимката въздейства, когато в нея има истински живот.

Тя разказва, че по време на събития като сватби, кръщенета или изписване на бебе понякога преживява момента толкова силно, че се разплаква зад обектива. След това, при обработката, отново „минава“ през преживяното.

Михайлова добавя, че докато снима и обработва кадрите, опознава хората. Затова ѝ е трудно да ги нарича „клиенти“. Според нея въздействащият кадър е този, в който не само виждаш човека, а усещаш нещо от него.

Две години преподаване и поглед към смартфоните и ИИ

Михайлова казва, че вече две години преподава фотография. Идеята не е била планирана. По думите ѝ учебен център „Богоя“ се свързва с нея с предложение да води обучения, а първата ѝ реакция е да откаже. В крайна сметка решава да опита, с мотива, че може да „запали“ и други хора по страстта си.

Тя обяснява, че първоначално обученията са били насочени към маникюристи, фризьори и козметици, за които добрата снимка е важна за представянето на работата им. Постепенно част от тях започват да се интересуват и от фотографията като цяло, което води до отделно направление за обща фотография.

Като основно предизвикателство в съчетаването на снимане и преподаване Михайлова посочва времето и енергията. Тя разказва, че често предава повече кадри от първоначално обещаното и понякога обработва снимки до ранни часове.

По темата за промените във фотографията тя казва, че с навлизането на смартфоните снимането е станало по-достъпно. Според нея това е положително, но добавя, че добрата камера сама по себе си не прави човек фотограф. Тя акцентира върху светлината, композицията, гледната точка и момента.

Михайлова дава пример, че непознати на улицата понякога ѝ подават телефона си, за да ги снима. Реакцията им след това често е изненада, въпреки че снимката е направена със собствения им телефон. За нея това показва, че разликата не е само в техниката.

Тя коментира и навлизането на изкуствения интелект, като посочва, че той може да подпомага обработката чрез корекции на цветове и експонация. Но подчертава, че първо трябва да има кадър и човекът зад камерата да види светлината и да подреди композицията.

В края на разговора Михайлова казва, че временно е забавила темпото заради още едно бебе. Тя обяснява, че се надява скоро постепенно да се върне към снимането. Сред нещата, които иска да продължи да снима, тя изброява сватби, семейства, деца, абитуриенти и празници. За преподаването казва, че би продължила, но без да се отдалечава от практическата фотография, която стои в основата на опита ѝ.

Още новини в категория Новини от Варна