Агнешкото за Великден поскъпва с около 10%: фермери предупреждават за недостиг и повече внос

След епидемията от шарка и масови умъртвявания на животни, до 60 000 овце и агнета може да не стигнат до пазара. Най-силен натиск се очаква в Пловдивско, а фермери посочват и скок на разходите за ток, горива и фуражи.

Животновъди очакват около 10% поскъпване на агнешкото месо в навечерието на Великден. Причините не са само в по-високите разходи за производство. Сериозен фактор са и последствията от епидемията от шарка по овцете. Тя доведе до масови умъртвявания и по-строг контрол върху движението на животни.

Тази комбинация свива предлагането точно преди празниците. Тогава търсенето традиционно расте. Резултатът може да е по-висока цена на щанда. В някои региони е възможно и реален недостиг.

Очакван недостиг след мерките срещу шарката

Националната овцевъдна и козевъдна асоциация предупреждава за дефицит на агнешко. По техни данни между 50 000 и 60 000 животни тази година няма да стигнат до пазара. Това е пряк ефект от мерките и масовите умъртвявания през миналата година.

Най-осезаем недостиг се очаква в Пловдивския регион. Там са унищожени около 25 000 животни. Това намалява наличните агнета за продажба. Така натискът върху цената се увеличава.

Пловдивско: без огнища, но със спрян превоз

Към момента в Пловдивско няма регистрирани случаи на зараза. Въпреки това е спряно транспортирането на живи животни. Мярката е предпазна.

Тя обаче има и икономически ефект. Когато движението е ограничено, търговията се забавя. Фермерите по-трудно насочват животни към кланици и пазари. Това също ограничава предлагането в пиков момент.

Фермерите: разходите растат, а дефицитът ще се покрива с внос

Мария Иванова, животновъд от село Щърково в Пазарджишко, отглежда около 200 овце. Пред БНТ тя посочва, че тази година при тях изкупната цена е 7 евро за живо тегло. Миналата година е била 13 лева за живо тегло.

Според нея поскъпването при крайния продукт идва основно от разходите. Токът, горивата и фуражите са по-скъпи. А цената на фуража се пренася директно в себестойността на месото.

Иванова очаква недостигът на вътрешния пазар да бъде компенсиран с внос. Тя посочва Румъния и Северна Македония като източници. По думите ѝ вносът може да е както легален, така и нерегламентиран.

Тя цитира изказване на министър Христанов за затваряне на нерегламентирани кланици. Но добавя, че по информация от колеги този поток не е спрял напълно. Според нея част от мерките може да изглеждат добре публично. Ефектът им на терен обаче остава спорен.

Иванова съветва потребителите да проверяват произхода. Българското месо следва да има печат. Важен е и видът на продукта. Месото трябва да изглежда свежо.

Тя настоява за ясна стратегия срещу болестите по дребните преживни животни. Според нея има два подхода. Единият е блокиране и евтаназия в огнищата. Другият е масова ваксинация.

По думите ѝ ваксини са закупени и има осигурени средства. Решението за ваксинация зависи от министъра. Подобна стъпка би могла да улесни търговията. Тя може да върне и свободното движение на животни.

Още новини в категория България