Йотова към институциите: Повече действия за Северна Македония, иначе позицията ни отслабва в Брюксел

Преди ключовия вот в Европейския парламент през юни българските евродепутати настояват за по-ясна държавна подкрепа и твърдо придържане към компромиса от 2022 г., включително конституционните гаранции за българите в РСМ.

Натиск преди вота в Европейския парламент

България трябва да действа по-активно и координирано. Това е общото послание след среща на „Дондуков“ 2 между вицепрезидента Илияна Йотова и български представители в Европейския парламент. Поводът е предстоящото през юни гласуване на годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС.

По време на разговора евродепутатите са подчертали, че работят в синхрон. Те обаче посочват липса на достатъчна подкрепа от държавата. Според тях някои институции остават пасивни. Това отслабва позицията на България в момент, когато в Брюксел се оформят ключови формулировки.

„Френското предложение“ е общоевропейски ангажимент

Участниците са били категорични, че България трябва да отстоява националната си позиция като пълноправен член на ЕС. Основният акцент е изпълнението от страна на Скопие на т.нар. френско предложение от 2022 г. То е залегнало и като общоевропейска позиция за присъединяването на РСМ.

За да започнат реални преговори, Северна Македония трябва да изпълни поетите ангажименти. Сред тях е вписването на българите в Конституцията на страната.

Йотова и евродепутатите са подчертали и друго. Според тях темата не е двустранен спор между София и Скопие. Въпросът е свързан с европейските критерии за членство. Сред тях е защитата на човешките права.

Опасения за подмяна на рамката и за промяна на правилата

На срещата са обсъдени опити на Северна Македония да променя елементи от приетата преговорна рамка. Участниците са посочили, че подобни ходове влизат в конфликт с консенсуса от 2022 г.

Поставен е и друг риск. Обсъдена е възможността да се промени начинът на гласуване при приемането на нова държава в ЕС. Притесненията са свързани с вариант за квалифицирано мнозинство. Това би заменило изискването за пълно мнозинство.

В разговора е припомнен и миналогодишният доклад на Европейския парламент за Северна Македония. Тогава, по данни от срещата, са били предотвратени формулировки, определени като неприемливи за България. Посочени са и действията на българската страна. Сред тях е писмото на президента Румен Радев до европейските институции и страните членки. В него той заяви, че България няма да приеме подмяна на постигнатия европейски компромис.

Дипломация, език и култура като дългосрочен инструмент

Йотова и евродепутатите са акцентирали върху нуждата от по-силна международна активност. Целта е позицията на България да бъде ясно защитена и разбрана.

Обсъдена е и идея за разкриване на лекторати по български език в чуждестранни университети. Като допълнение е разгледана и концепция за Български национален културен институт. По думите на участниците той може да се превърне в инструмент на културната дипломация.

Предстоящият вот в Европейския парламент през юни поставя темата отново на масата. В този контекст основното послание от „Дондуков“ 2 е ясно. Българската позиция трябва да бъде защитена с действия, а не само с декларации.

Още новини в категория България