Даниела Божинова: Референдумите у нас почти не работят

Експертът посочи високи прагове, трудни подписи и липса на дигитален процес.

Обществените нагласи в България през последните години показват засилващо се търсене на промяна в начина, по който се формира политическото представителство. Въпреки това у нас се наблюдава дефицит на работещи механизми за пряка демокрация спрямо европейските стандарти. Това заяви експертът по политически науки д-р Даниела Божинова по време на „Граждански диалози за Европа във Варна“.

Божинова постави акцент върху пряката демокрация, реформата в изборния процес и правото на гражданите да участват пряко в управлението. По думите ѝ в България има правна рамка за такива инструменти, но тя рядко се прилага на практика.

Защо националните референдуми не стават задължителни

Д-р Даниела Божинова посочи, че нито един национален референдум не е постигнал статут на пряко задължително решение. Причината е законовото изискване активността да е поне равна на тази от последните парламентарни избори.

Според Божинова референдумите от 2013 г. и 2016 г. се считат за частично успешни. Те преминават вторичния праг с над 20% активност. Това задължава Народното събрание да обсъди и гласува въпросите им.

През 2013 г. референдумът за развитието на ядрената енергетика и АЕЦ „Белене“ събира около 20,2% участие. Най-високата активност в най-новата ни история е през 2016 г., когато гласуват над 3,4 млн. души. Допитването е инициирано от „Шоуто на Слави“ и е за мажоритарен вот, задължително гласуване и намаляване на партийната субсидия. Според Божинова малко над 12 000 гласа не достигат за преминаване на твърдия праг, за да влязат решенията автоматично в сила.

Местните допитвания: трудни подписи и непредвидимост

Божинова обясни, че изискването за активност, равна на последните парламентарни избори, прави успешното преминаване на референдум почти невъзможно. По думите ѝ бойкотът от партия или група граждани може автоматично да провали допитването.

Тя изтъкна и трудностите при местните референдуми. За да се задвижи процедурата, трябва да се съберат подписи от 10% от жителите с избирателни права в общината. Божинова посочи, че това е особено трудно за три месеца в голям град като Варна. Допълнителен проблем според нея е липсата на предвидимост за точния брой подписи, които ще бъдат признати за достатъчни.

Швейцария и ЕС: модели за по-достъпно участие

Като пример за работеща пряка демокрация Божинова посочи Швейцария, където се гласува на референдуми 3–4 пъти годишно на федерално, кантонално и общинско ниво. Тя подчерта, че там парламентът не може да блокира допитване при редовни подписи, а може само да предложи алтернативен вариант.

Божинова насочи внимание и към европейските инструменти. Тя заяви, че Европейската гражданска инициатива дава възможност на гражданите да участват в политики, каквито понякога липсват в националната държава. Българските граждани могат да се включват в инициативни комитети заедно с граждани от поне 7 държави членки. При събиране на 1 млн. валидни подписа за 12 месеца и покриване на квотите, Европейската комисия е длъжна да разгледа исканията и да излезе с официално становище.

Експертът заяви, че въвеждането и прилагането на национална електронна гражданска инициатива би донесло предимства. Според нея дигиталният процес улеснява подкрепата за каузи, включително за хора извън страната, и спестява ресурси на администрацията при проверките.

Божинова отбеляза и че Регламент (ЕС) 2019/788 позволява на държавите да намалят минималната възраст за подкрепа на граждански инициативи до 16 или 17 години. По думите ѝ България продължава да поддържа праг от 18 години, което ограничава участието на младите.

Следващата среща от „Граждански диалози за Европа във Варна“ е на 5 ноември от 18:00 ч. в „Никотеа-склад за култура“, с участие на Лилия Еленкова от Съвета на Европа.

Още новини в категория Новини от Варна