Руският флот бомбардира Варна през 1915 г.

Атаката трае 67 минути и оставя 9 жертви, според източници.

На 14 октомври 1915 г. ескадра на руския Черноморски флот атакува Варна, като обстрелът продължава един час и седем минути. Данните са припомнени от armymedia.bg, а допълнителен контекст е изложен в текст на капитан далечно плаване Георги Костов в atlantic-bg.org.

Според описанието в материала, ударът идва в деня на Петковден и е насочен към морската столица, докато българските войски настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония.

Как протича атаката над морската столица

По информацията, сутринта на 14 октомври първо към Варна се насочват два руски хидроплана, които правят обиколка над града и хвърлят няколко бомби. В текста това е определено като първата въздушна бомбардировка на български град през Първата световна война.

След това вицеадмирал Новицки разгръща руска ескадра от 17 военни единици. Посочва се състав от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, включително кораби като „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Според текста корабите разполагат с 305- и 203-милиметрови оръдия.

Материалът твърди, че огънят се концентрира към централната градска част и гъсто населени жилищни квартали. Частично са засегнати казармите на 8-и приморски полк, като се посочва, че сред военните няма жертви. За защитата на ключови обекти във Варна са описани мерки на началника на отбраната ген. Симеон Янков.

Немски подводници и потъването на „Три Светители“

Според armymedia.bg, бомбардировката е прекратена рязко след намесата на две немски подводници UB-7 и UB-8, които се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с торпеда.

В материала е посочено, че е торпилиран броненосецът „Три Светители“, който се накланя и по-късно потъва край нос Калиакра. Описва се и пожар на миноносец, който според текста е спасен и успява да се добере до Севастопол.

Отбелязва се, че потъването на „Три Светители“ е било скрито от руското общество и засекретено, както и че в руско комюнике за атаката не се съобщава за загуби. В текста се твърди, че военното списание „Руски инвалид“ публикува подробна информация за потапянето на броненосеца.

Жертви, щети и политически ефект

По данни в материала, на място загиват 9 души – петима мъже, момче на 12 години и три жени. Тежко ранени са 24 мирни граждани, като се посочва, че при някои се стига до ампутации. Ранени са и двама мобилизирани офицери от пехотата и трима матроси.

Материалните щети са описани като значителни. Посочва се, че е разбита външната част на вълнолома и са засегнати сгради като Първи полицейски участък, телеграфо-пощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Според текста загубите надхвърлят 2 млн. лева, като се отбелязва, че това превишава годишния бюджет на Варненската община.

В материала се посочва и институционална реакция след атаката. Описва се постановление от 19 октомври, одобрено на среднощно заседание от XVII Обикновено народно събрание, с решение храм-паметникът „Св. Александър Невски” да бъде преименуван на „Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий“, както и промени в интериора. Отбелязва се, че през 1920 г. правителството на Александър Стамболийски връща старото име.

Като исторически и правен контекст в текста е посочена IX Хагска конвенция от 1907 г. за бомбардировките от морски сили, според която бомбардирането на неотбранявани пристанища и населени места е забранено.

Накрая материалът отбелязва, че бомбардировката на Варна е сред събитията, които остават трайна следа в обществената памет. Споменава се и промяна в отношението на Иван Вазов, свързана със стихотворението „На руските войни“.

Още новини в категория Новини от Варна