Петролът се срина, но цените на колонките не мърдат: инфлационният риск за еврозоната расте

Икономисти предупреждават, че скъпата енергия може да върне инфлацията над 2% и да принуди ЕЦБ да вдига лихвите през 2026 г., въпреки рязкото поевтиняване на суровия петрол.

Поскъпването на петрола и газа отново поставя еврозоната под инфлационен натиск. Икономисти предупреждават, че дори кратък ценови шок може да вдигне инфлацията над целта на Европейската централна банка (ЕЦБ). Пазарите вече отчитат по-висок риск от повишение на лихвите през 2026 г., пише Euronews.

В понеделник петролните пазари направиха рязък завой. Причината бе сигнал от президента на САЩ Доналд Тръмп. Той заяви, че водената от САЩ военна кампания срещу Иран е към своя край. Подчерта и че Вашингтон няма да допусне прекъсвания на ключови маршрути за енергийни доставки. Сред тях е и Ормузкият проток.

Тръмп каза, че доставките на петрол ще станат „драстично по-сигурни“. Той допусна и ескорт на танкери през протока при нужда. На въпрос дали конфликтът може да приключи до дни, отговори, че „мисли, че да“.

Петролът пада, но ефектът не стига до бензиностанциите

Суровият петрол West Texas Intermediate скочи до 119 долара за барел в неделя. Пазарите реагираха на опасения за затваряне на Ормузкия проток. До края на сесията в понеделник цената падна под 90 долара. Това е промяна от над 30 долара за по-малко от 24 часа.

За европейските потребители облекчението още не се вижда. Прехвърлянето от едро към дребно е бавно. Често е и несиметрично. Именно това забавяне тревожи икономистите, когато оценяват инфлационния риск.

Данни на платформата Fuelo показват, че цените в големи градове остават високи. В Милано бензин 95 е 1,89 евро за литър, а дизелът 2,10 евро. В Париж бензинът е 1,92 евро, а дизелът 2,06 евро. Във Франкфурт цената е 2,12 евро за бензин и 2,19 евро за дизел.

Goldman Sachs: Европа е уязвима, защото внася енергия

„Най-важният канал за влияние на иранския конфликт върху растежа, инфлацията и паричната политика в Европа е покачването на цените на енергията“, казва Свен Яри Щен от Goldman Sachs. Причината е структурна. Повечето европейски страни са нетни вносители на петрол и газ.

По емпирично правило на банката, 10% ръст на цената на петрола вдига инфлацията в еврозоната с около 0,3%. Goldman Sachs предупреждава и за нелинейни ефекти. Те могат да усилят шока, особено ако цените на газа се задържат високи.

Три сценария за 2026 г. и риск от лихвени повишения

Главният икономист за Европа в Bank of America Рубен Сегура-Каюела очертава три сценария. Те зависят от това колко дълго ще остане скъпа енергията.

В най-вероятния сценарий петролът е около 80 долара. Холандският газ TTF е около 50 евро за MWh за два месеца. Тогава инфлацията може да стигне близо 2,5% през март и април. После се очаква спад под 2% до края на лятото. Ръстът на БВП би бил около 1%.

При по-рязък шок петролът е около 100 долара, а газът 60 евро за MWh. Тогава инфлацията през 2026 г. би била средно 2,4%. Пикът може да мине над 3%. Растежът би се забавил до около 0,8%. Целта на ЕЦБ от 2% може да се отложи до началото на 2027 г.

Третият вариант е продължителен шок. Дори при петрол около 80 долара, но за четири месеца, годишната инфлация може да се качи до 2,2%. Пикът би бил около 2,5%. Ръстът на БВП може да се забави до около 0,9%.

Ако енергията остане скъпа, ЕЦБ вероятно ще трябва да реагира. Според Сегура-Каюела това може да означава вдигане на лихвите с 50 до 75 базисни пункта до септември. Той добавя, че „пазарите вече са определили цената на този риск“.

Икономистът Майкъл Сондърс от Oxford Economics също вижда проблем. Според него старият подход да се „пренебрегва“ енергийната инфлация вече не работи. Той изчислява, че настоящите енергийни цени могат да добавят около 0,5 до 0,6 процентни пункта към инфлацията в края на 2026 г.

И това вече личи в очакванията. Polymarket оценява 42% вероятност за повишаване на лихвите от ЕЦБ през 2026 г. Преди конфликта с Иран този дял е бил 12%.

Още новини в категория Светът