Община Варна обсъжда културен център в бившето руско консулство

Форумът „Буна“ отвори сградата за публика и напомни за онлайн петиция.

Бившето руско консулство в центъра на Варна отново влезе във фокуса на местния дебат. Артистичният директор на Форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ Ралица Герасимова изрази надежда Община Варна и Областна администрация да превърнат сградата в многожанров културен център за публична употреба.

Поводът беше финалът на фестивала, който завърши със специален тур в сградата. Тя беше отворена за свободно посещение за първи път в началото на октомври. Причината беше да приюти основната изложба на четвъртото издание на „Буна“ с творби на 88 артисти от цял свят. Публиката видя живопис, графика, инсталации, обекти, пърформънси и видеоарт.

Петиция и идея за нова функция на сградата

Герасимова припомни, че има действаща онлайн петиция за превръщането на консулството в културен център. По думите ѝ всеки желаещ може да я подкрепи.

На откриването на форума кметът на Варна Благомир Коцев подчерта, че сградата е отворена за широката публика за първи път. Той посочи, че фестивалът ѝ дава нов живот. Според него най-подходящата функция е тя да стане ново културно пространство за различни видове изкуства.

Коцев добави, че имотът е предаден от държавата на общината за детско заведение. По думите му има намерение този статут да бъде променен.

Какво видяха посетителите вътре

Сградата е построена през 1977–1978 г. специално за дипломатическите си функции. Те са преустановени през 2023 г., а оттогава мястото стои празно.

По време на форума посетителите влизаха през официалния вход. Герасимова уточни, че в миналото той се е отварял само при приеми и тържества. Гражданите са използвали служебния вход при гишетата.

В сградата остават видими следи от по-късни периоди. До гишетата стои блиндирана врата, която екипът на „Буна“ не е успял да премести заради тегло около 250 килограма, по думите на Герасимова. Тя посочи и че клетките са направени по време на пандемията от COVID-19. В съседство има помещение с печка за изгаряне на документи.

Концепцията на „Буна“: без промяна на интериора

Герасимова обясни, че концепцията на кураторите на четвъртото издание — Лъчезар Бояджиев и Бояна Джикова — е била да не променят интериора. Целта е хората да видят сградата в този ѝ вид, преди да се правят промени. Затова наред с творбите са останали стари календари и вещи на обитателите.

По вътрешно частно стълбище от приемния кабинет се стига до жилищните пространства на консула на втория етаж. До мястото за пушене има заключена метална врата. Зад нея стои стара аналогова кодирана машина за комуникация.

Недко Цонев, който е работил в консулството, каза, че машината не се ползва от 1980-те години. По думите му преди стаята е била отключена и достъпна, а сега се води обект на националната сигурност.

В жилищното крило има хол с релефен таван и личен кабинет с голям балкон към вътрешен парк. Апартаментът включва спалня, кухня и сервизно помещение. Герасимова отбеляза, че има и две стаи за евентуално посещение на руския посланик, но той винаги е отсядал в хотел „Черно море“.

Една от зоните, които привлякоха интерес, е личната сауна на консула с топилня за контрастна студена вода. Цонев разказа, че служителите са набавяли пресни дъбови клонки за термалните процедури.

На втория етаж има прожекционна и библиотека, която според Герасимова е най-зле пострадала от течове от покрива. Посетителите надникнаха и в мазето, където има изоставени мебели и изсъхнали дъбови наръчи за парната баня.

Около сградата има малък парк, а вътрешният двор е с градинка и фонтан. На фасадата се виждат пластични произведения на варненския скулптор Евгени Баръмов.

Още новини в категория Новини от Варна