Край Камчия извадиха мраморно корито за хамам от потънал кораб

Екип на НИМ стеснява зоната за търсене на късноантичен мост

Мраморно корито за чешма на хамам е сред най-интересните находки от подводни проучвания край нос Киллик, до село Близнаци в община Аврен. Находката вече е извадена, съобщават от Archaeologia Bulgarica.

Експедицията работи по две линии. Едната е свързана с издирване на останките от късноантичен каменен мост над река Камчия. Мостът е отбелязан още от братята Шкорпил през 1885 г. Другата линия са огледи и документиране на находки по дъното в района на устието.

До коритото са намерени бронзово кранче и подова плоча

В близост до мраморното корито водолазите са открили бронзово кранче и каменна подова плоча, посочват от изданието.

Според ръководителя на екипа проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей (НИМ) коритото носи белези на османската барокова архитектура, известна и като турски барок. Той допълва, че масовото строителство на хамами се развива през XVI и XVII век. По думите му това е свързано и с превръщането им в източник на доходи за вакъфите.

Геофизично сканиране на 60 524 кв. м стеснява района

Експедицията е включила и геофизични изследвания при вливането на река Камчия в Черно море. Проучванията са извършени от инж. Кирил Велковски с техника на Института за подводно наследство в Созопол. Екипът е сканирал площ от 60 524 кв. м.

Точното място, където е бил построен каменният мост, все още не е установено. Районът за търсене обаче е стеснен до линейна проекция с дължина 400 метра. Тя е между устието на реката и основите на стария въжен мост в курортното селище.

Керамика, каменни котви и следи към по-старо плаване

На дълбочина между 3 и 10 метра, южно от дълъг подводен риф, водолазите са открили различни керамични находки. Сред тях са фрагмент от архаична милетска амфора от началото на VI век пр. Хр. Открити са и дръжки от амфори от остров Кос, както и три каменни котви и половин каменен щок от втората половина на I хилядолетие пр. Хр.

Екипът свързва мраморното корито с товар от потънал османски кораб от първата половина на XVIII век. Останките от този кораб са открити през 2023 г., когато екипът на НИМ е намерил и курна – източник на вода в парната баня. Тогава е получена и информация за мраморен панел, характерен за интериора на хамамите.

Проф. Христов посочва, че работната хипотеза е коритото да е било превозвано от кораб, претърпял корабокрушение. По думите му крайната му дестинация вероятно е била в района на Варненския залив. Той припомня, че във Варна през XVII–XIX век са съществували четири хамама – Пири паша, Ески хамам, Шукрю бей хамам и Гръцката баня. Друг хамам е бил разположен източно от новото рибарско пристанище в квартал Аспарухово, в местността Карантината.

В проучването участват водолази от НИМ, приятели на музея и водолази от Националната служба за охрана.

Още новини в категория Новини от Варна