Археолози в Провадия откриха малц за бира на 7000 години

Екипът разкри солни съоръжения, скелети и тракийски гроб на могилата

Археолози, работещи в селищната могила край Провадия, са открили следи от малц за бира, запазени около 7000 години, както и нови данни за мащабното производство на сол и за тракийските пластове на обекта. Информацията е представена в репортаж на БНТ с участието на акад. Васил Николов и експерти от Историческия музей в Провадия.

Солният извор и съоръженията за производство

Според акад. Васил Николов учените са установили къде се е намирал големият солен извор на брега на Провадийска река, използван още в праисторията. По думите му в района има наслагвани едно върху друго съоръжения от късния неолит.

Севдалина Цанева от Исторически музей – Провадия обяснява, че част от откритите структури са двуделни съоръжения, в които солта се е произвеждала със съдове със срещуположни дръжки. Съдовете са били поставяни върху стените, за да „висят“, а отдолу да се поддържа огън. Цанева посочва, че по тези следи може да се изчисли производство от 100–150–200 кг в зависимост от размерите на съоръжението.

Акад. Николов допълва, че първо е използван по-близък, но по-слаб солен извор. По-късно производството е изнесено към по-силния извор, тъй като куполните пещи в селището давали по-ниска производителност – около 25–26 кг от едно зареждане.

Два скелета в зоната на съоръженията

При разкопките археолозите са попаднали на два скелета сред съоръженията. Севдалина Цанева описва положение на тела и ръце, което според екипа изглежда необичайно. Тя и акад. Николов коментират, че телата изглеждат хвърлени в ямата, като е обсъждана и възможност ръцете да са били вързани.

Най-старата бира в Европа според екипа

В сондаж, в който екипът е търсил улица от началото на късния халколит, археолозите са открили изгоряла къща. На пода ѝ са намерени две малки панички, обърнати надолу, с черно съдържание. По думите на акад. Васил Николов анализът е показал увъглена двузърненка, прораснала с коренчета, което специалистите приемат като свидетелство за добив на малц.

Акад. Николов обяснява, че прорасналите зърна са свързани с процес на накисване във вода за няколко дни. Според него пожарът е запазил съдържанието, след като паничките са паднали и са го захлупили. Той определя находката като най-старата бира в Европа.

Археологът уточнява и контекста: според него бирата не е била масово питие в селището, а е била свързана с обредни цели.

Къща с мазе и тракийски пластове от II век пр. Хр.

Акад. Николов посочва, че друга изгоряла къща е датирана около 4450 г. пр. Хр. и впечатлява с огънат под, който според него показва наличие на мазе под цялата сграда. Той допуска, че подобно решение може да е било свързано със съхранение на храна.

По думите му след напускане на праисторическата могила заради климатични причини, около 4300 години не се е случвало нищо, а по-късно се заселва тракийски аристократ. Тракийските пластове са от II век пр. Хр., непосредствено преди Римската епоха. Аристократът изгражда монументален дом, а археолозите откриват и обредни ями, свързвани с ритуали.

Екипът съобщава и за тракийски гроб, намерен в разрушения комплекс. Гробът е открит почти празен, с няколко стъкълца от съдове. Като важна находка акад. Николов откроява донесен камък с графит, на който се различават изображения на елен и две сърнички. Той добавя, че първоначално гробът е бил покрит с малък насип, а останалото до върха е натрупвано в следващите около 200 години, което според екипа може да говори за дълга почит към погребания.

Още новини в категория България