Бургас води по 90-дневни сезонни разрешения с 8066 работници

Агенцията по заетостта отчита 18 658 разрешения през 2025 г., концентрирани в туризма.

Пикът на летния сезон носи най-голямото струпване на сезонни работници от страни извън ЕС в българската икономика. Данни на Агенцията по заетостта показват, че през 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна сезонна заетост на работници от трети страни. Разпределението им по области е силно неравномерно и е концентрирано най-вече по Черноморието.

Най-голям е броят на разрешенията в област Бургас – 8066 работници. Следват Варна с 3022, Пазарджик с 1456 и Добрич с 1219, според предоставените от агенцията данни.

Къде са сезонните работници и какво показват числата

Концентрацията в крайморските области се свързва с длъжностите, които най-често се заявяват за сезонна работа. Въпреки че наименованията на професиите в регистрите не винаги дават напълно точна картина за сферата на заетост, най-разпространените позиции са пряко обвързани с хотелиерството и ресторантьорството.

Най-често срещаната длъжност е работник, кухня с 3541 разрешения. След нея идват по-общи категории като общ работник и сезонен работник, с по около 2300 разрешения всяка.

Туризмът доминира, но има и земеделие

Сред водещите позиции отново се нареждат длъжности, типични за туристическия сезон. По данни на Агенцията по заетостта това включва камериер/камериерка с 1655 разрешителни, сервитьор с 1374, работник, ресторант с 1054, както и помощник-готвач и готвач с общо 1206.

Освен туризма и общите позиции, се откроява и групата на сезонните земеделски работници. През 2025 г. те са 1660 души, което е 8,5% от всички сезонни работници с 90-дневно разрешение.

Произходът е концентриран: почти половината от две държави

Произходът на сезонните работници от трети страни също е силно концентриран. През 2025 г. България приема сезонни работници от 55 страни на всички континенти. Въпреки това почти половината са от Узбекистан (4759) и Киргизстан (3589).

След тях с по над хиляда работници се нареждат Турция, Бангладеш, Непал и Молдова, според данните на Агенцията по заетостта. Като цяло почти всички сезонни работници идват от Азия, Източна Европа и Близкия изток. За граждани на страни извън тези региони са издадени едва 145 разрешения.

Изместват ли местната заетост: какво казва сравнение 2025 спрямо 2024

Регионалните данни, цитирани в анализа, противоречат на широко разпространеното схващане, че сезонните работници от трети страни изместват местната заетост. Аргументът често се подкрепя с подбрани данни за свиване на заетостта в определени възрастови групи.

При сравнение на областно ниво на изменението в коефициента на заетост за 2025 г. спрямо 2024 г., на национално ниво изменение няма. Според текста областите с най-голям спад не съвпадат с тези с висока временна заетост от трети страни. Посочено е, че корелацията между изменението в коефициента на заетост и разрешенията за временна заетост на областно ниво е едва 2,7%.

Корелацията с коефициента на икономическа активност е описана като по-висока, но недостатъчна, за да се твърди, че сезонната заетост води до икономическа неактивност сред местното население.

Още новини в категория България