БАН започна проект за българските копродукции в Европа

Резултатите от триричната работа ще излязат в монография след дискусия на „Златна роза“.

Кръгла маса на тема България в Европа. Кръговрат на филмови идеи: минало и настояще се проведе в рамките на 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. В дискусията участваха директорът на форума и на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров, доц. д-р Деян Статулов, проф. Александър Донев, проф. Божидар Манов, проф. Петя Александрова и д-р Росен Спасов.

Първо публично събитие на проекта на Института към БАН

Кръглата маса е първото видимо събитие от научния проект България в Европа. Кръговрат на филмови идеи на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН), съобщи ръководителят му доц. д-р Деян Статулов.

Статулов уточни, че проектът се реализира по повод 20-годишнината от приемането на България в Европейския съюз. По думите му идеята е да се изследва как европейското кино присъства в българския кинопейзаж, както и обратното – как българските филми се приемат на Запад.

Той припомни, че още в социалистическия период има български творци, които се обучават в чужбина за създаване на копродукции. Статулов посочи, че резултатите от изследването ще бъдат публикувани в монография след тригодишния период на проекта.

Копродукциите от 1950-те години до днес

Научната работа обхваща времето от 1950-те години до наши дни, като ще се изследват копродукции между България и други държави, обясни проф. Александър Донев.

Донев добави, че сътрудничество има още от 20-те години на миналия век в документални проекти. Той посочи, че преобладаващите български копродукции през социалистическия период са с Чехия, Полша и ГДР, по-рядко с Унгария, като има и примери с Италия.

По думите му изследването ще очертае и способите на индустриализация във филмопроизводството, както и различни конкретни казуси.

Пресата, реставрацията и новите партньорства

По темата за отразяването на европейското кино в специализираната преса у нас работи проф. Петя Александрова. Тя отговаря за периода до 1989 г. и проучва изданията ЛИК, „Филмови новини“ и „Киноизкуство“. Александрова посочи, че за нея е важно доколко адекватно българската периодика е отразявала процесите в западното кино. По думите ѝ материалите от онези години често отговарят на зрителския интерес, затова се пише и за комедии и актьори от жанра. Тя отбеляза, че след 1970-те години вниманието се насочва повече към американското кино, отколкото към европейското.

Д-р Росен Спасов акцентира, че копродукциите не са само в новото производство, а и при реставрацията на класически филми. Той даде пример с „Крадецът на праскови“, който е показан в новата си версия на фестивала „Люмиер“ в Лион при голям зрителски интерес и с допълнителна прожекция.

На кръглата маса Петър Тодоров съобщи, че според него България е все по-търсен партньор за копродукции. Той посочи, че се подписват нови договори с държави на Балканския полуостров, но има и сътрудничества със Западна Европа и Канада. По думите му резултатите вече се виждат, но ще са още по-осезаеми, тъй като един филм се произвежда в рамките на няколко години.

Още новини в категория България