Варненецът Александър Минчев показа единствения брой на „Нова България“

Екземплярът на вестника на Христо Ботев е отпечатан на 5 май 1876 г.

Варненският археолог и колекционер на печатни издания Александър Минчев притежава екземпляр от първия и единствен брой на вестника на Христо Ботев „Нова България“. По думите му броят е отпечатан дни преди поетът да тръгне за родината и да загине. Минчев показа изданието в Националния пресклуб на БТА във Варна, където участва в представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК на тема „Печатът – 180 г. от „Български орел“.

Брой от 5 май 1876 г. и план за разпространение

Минчев посочи, че „Нова България“ е излязъл в събота, 5 май 1876 г. Според него по план вестникът е трябвало да достигне до българите в Румъния, България, Сърбия и Австрия.

Редки заглавия от Възраждането в личния архив

Най-старият вестник, който колекционерът пази, е брой на „Цариградски вестник“ от 1850 г., чийто редактор е бил Александър Екзарх. Минчев разказа, че е купил изданието от антиквариат и го определя като много рядко и запазено в добро състояние.

В архива му има и брой на „Македония“ на Петко Рачов Славейков. Минчев го определи като сред най-популярните вестници с голям тираж и като най-продължително излизал.

Сред изданията отпреди Освобождението той съхранява и брой на „Право“, също отпечатван в Цариград. Минчев обърна внимание, че различните вестници ясно са заявявали своя профил. Едни са били насочени към „народни, политически и книжевни новини“, а други са се определяли като „вестник за народа“.

Защо печатът остава важен, според Минчев

Колекционерът притежава и първи брой на „Пътник“, издаден през 1870 г. в Болград за българите, които живеят там. Той уточни, че са излезли само 10 броя, а идеята е била изданието да е за книжовност, полезни забави и търговия. Минчев показа и брой на „Турция“, който определи като нещо като официоз на властта и отбеляза, че е излизал между 1865 и 1871 г.

От вестник „Знаме“ на Христо Ботев, отпечатван в Букурещ, Минчев каза, че притежава два броя. Той пази и списание „Знание“ на Любен Каравелов, което по думите му е било нещо средно между вестник и списание и е имало за цел да разпространява информация, свързана с науката. Минчев допълни, че изданието има отпечатани само 32 броя.

Минчев разказа, че събира стари издания от 1989 г., още като студент. Причината, по думите му, е че вестниците са история и в тях има информации, които не се намират в учебници или книги. Той отбеляза, че в дописките има субективизъм, защото зависи от редакторите и издателите, но според него личното отношение не омаловажава наученото от старите издания.

Археологът подчерта и наличието на свобода на печата дори в рамките на Османската империя. По думите му редом с официозите са излизали и издания с различна информация, включително от западни вестници.

Минчев изрази мнение, че печатните издания все повече се превръщат в културно-исторически забележителности. Той постави въпроса какво би станало, ако печатът изчезне, а интернет се срине. Според него това би върнало обществото към практики от Античността, когато керуки са обикаляли и са разгласявали новините.

Колекционерът заяви още, че съвременният българин като цяло няма историческо мислене и историческа памет. Като аргумент посочи случаи на изхвърлени стари вестници, списания и етнографски материали от наследници. Той изрази позиция, че липсата на историческа памет се дължи и на 45-те години след 1944 г. при комунистическия режим, който по думите му е неглижирал миналото.

Като допълнителен проблем Минчев посочи, че интернет измества вестниците и книгите, а във виртуалното пространство се публикуват и откровени неистини. Според него е нужна работа с младите хора, за да се научат да отсяват информацията, да търсят допълнителни източници, да развиват критично мислене и да проверяват фактите, преди да се доверят.

Още новини в категория Новини от Варна