Аладжа манастир край Варна пази векове загадки

Скалната обител е на 17 км от града и работи сезонно.

Точно на няколко километра от шума на курорта Златни пясъци, в гората на природния парк, скалата пази една от най-загадъчните обители по Българското Черноморие – Аладжа манастир. Днес до него се стига за минути от Варна, но мястото продължава да буди едновременно възхита и въпроси.

Не е известно кога е основан манастирът. Не е сигурно и как се е наричал първоначално. Няма единно мнение и за момента, в който е бил напуснат. Това, което е запазено, е издълбано в камъка. Останалото отдавна живее в легенди.

Как е устроена скалната обител

Аладжа манастир е изсечен на няколко нива в отвесна варовикова скала, висока около 25 метра, на ръба на Франгенското плато. На долното ниво са били монашеските килии, кухнята, трапезарията, църквата и малка крипта. Там са полагали починалите братя.

По-горе, в естествена скална ниша, е параклисът. Заради трудния достъп там са оцелели най-добре стенописите. Сред тях се разпознава композицията „Възнесение Христово“ на тавана.

Какво знае науката за датировката и ранните следи

Регионалният исторически музей – Варна датира живота в манастира през XIII–XIV век, времето на Второто българско царство. Запазените стенописи според музея говорят за богат духовен живот. Обитателите са били отшелници, избрали самотата на скалата.

Част от изследователите свързват общността с исихазма (аскетична практика на безмълвната молитва). Тази традиция през същите векове привлича монаси в скалните обители в православния свят.

Мястото обаче е обитавано и по-рано. На няколкостотин метра западно, в друга скала, са т.нар. Катакомби – изсечени помещения на три нива. Находките там, включително фрагменти от стъкло и монети на император Юстиниан, сочат християнско присъствие още през IV–VI век. По-късно, през XIII–XIV век, Катакомбите и скалният манастир оформят общ монашески комплекс.

Име от османско време и легенди, които остават

След османското завоевание в края на XIV век обителта започва да залязва. Според разказаното, вероятно е опустяла напълно в края на XV или началото на XVI век. Името, с което е известна днес, е от османския период. „Аладжа“ означава „пъстър, шарен“ и най-вероятно идва от цветните стенописи, видими тогава.

Научният интерес към мястото е свързан с братята Карел и Херман Шкорпил, които започват системни проучвания в края на XIX век. Те дават и името на Катакомбите заради тайнствения им вид. През 1927 г. Аладжа е обявен за „народна старина“, през 1968 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение, а през 70-те години до него е изграден музей.

Сред най-старите предания е легендата за Имри поп, известен и като Рим папа или Урум папаз. Карел Шкорпил записва преданието в отчета на Варненското археологическо дружество за 1906 г. Разказът го описва като фигура, свързана с крепостта край манастира и със „събуждания“, след които той отново изчезвал.

Има и по-човешка версия, според която той е свещеник от село край манастира, който по време на война между руси и турци бяга на запад. Двете истории се различават, но и двете следват една нишка – човек, който не успява да забрави мястото.

В разказите присъстват и иманярски мотиви. Сред тях са твърдения за скрити богатства и за лабиринт от тунели. В материала се уточнява, че нито едно от тези съкровища не е намерено.

Днес метални стълби водят до най-горната ниша. В музея край скалата се показват възстановки на манастира и Катакомбите, икони, църковна утвар и части от подова мозайка на раннохристиянска базилика. През лятото вечер скалата става екран на светлинния спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“.

Аладжа манастир е на 17 км северно от центъра на Варна и на около 3 км от Златни пясъци. Обектът се стопанисва от Регионалния исторически музей – Варна. От май до октомври е отворен всеки ден от 9 до 17 ч. През ноември работи от 10 до 17 ч., с почивни дни понеделник и вторник, а от декември до февруари е затворен. Преди пътуване е добре да се провери актуалното работно време.

Още новини в категория Новини от Варна