Забраната на хазартната реклама рискува да върже варненските медии

Текстът предупреждава за финансова зависимост от общината преди вота през 2027 г.

Варненските медии традиционно работят на сезонен принцип, като летните месеци носят повече рекламни приходи, а зимата бюджетите се свиват. В подадения текст се твърди, че в периода извън активния туристически сезон редакциите разчитат на национални рекламодатели и на договори с общината и държавни структури.

На този фон правителството, както и политическите формации Продължаваме промяната и Демократична България, според текста предлагат пълна забрана на хазартната реклама. Посочва се, че за три седмици са внесени три законопроекта с обща цел хазартните оператори да изчезнат от ефира, сайтовете и билбордовете. В материала се поставя въпросът какво би заместило тези приходи в бюджета на местните редакции.

Как се финансират регионалните медии във Варна

В текста се описват два основни източника на приходи за регионалните медии. Първият е търговската реклама, определена като политически неутрална, защото рекламодателят няма пряк интерес от редакционната линия.

Вторият източник са договори за информационно обслужване с община, областна администрация или държавно дружество. Материалът подчертава, че това е практика в страната, но с ключова особеност: договорът се подписва от политик.

Според автора, когато търговската реклама се свива, зависимостта от втория източник нараства. Така редакции, които отразяват теми като общински поръчки, застрояването на Морската градина или състоянието на пътищата в региона, може да се окажат под натиск, защото критични публикации биха могли да повлияят на подновяването на договори. Описаният механизъм е определен като цензура чрез бюджет, без формална забрана или директни указания.

Защо рискът се свързва с местните избори през 2027 г.

В текста се твърди, че забраната на хазартната реклама може да изтласка варненските медии към по-силна зависимост от публични средства през 2027 г., когато Варна избира кмет и общински съвет. Аргументът е, че неутрален търговски приход може да бъде заменен от приход, който по дефиниция зависи от политическо решение.

Данни за нерегулирания онлайн хазарт и примерите от ЕС

Материалът оспорва тезата, че пълната забрана на реклама спира хазарта, като цитира данни от доклад на Gaming Compliance International за Campaign for Fairer Gambling от 23 септември. Там нерегулираният онлайн хазарт в ЕС е оценен на 91,6 млрд. евро за 2025 г., или 72% от пазар от 128 млрд. евро. Според текста за две години сивият сектор е нараснал с 74%, а пропуснатите данъци са около 22 млрд. евро годишно. Посочва се и мащабът на нелицензирани оператори и афилиейт партньори, които достигат потребителите през социални мрежи, инфлуенсъри и прикрита реклама.

Като допълнителен контекст се цитира оценка на риска на Европол за 2025 г. (EU-SOCTA), според която организирани престъпни групи инфилтрират легални бизнес структури, включително в хазарта, за пране на пари. Дава се и пример с операция Shadow Game на Европол от 2018 г., описана като акция срещу нелегална мрежа за спортни залози в Португалия и Люксембург, с 80 млн. евро незаконни печалби, 31 арестувани и конфискувани оръжия и луксозни автомобили.

В текста се твърди още, че през 2026 г. Европейската комисия е предложила разширяване на мандата на Европол, така че нелегалният хазарт да бъде изрично включен, а евродепутатът Лукас Мандъл е определил явлението като сериозна трансгранична заплаха, свързана с организираната престъпност.

Като примери за държави с вече въведени ограничения се посочват Италия и Белгия. За Италия се твърди, че има забрана на рекламата и спонсорството от 2019 г., а години по-късно нелегалният пазар се оценява на 29,8 млрд. евро, като регулаторът ADM блокира над 1 000 сайта годишно. В текста се добавя, че Футболната федерация е отчела над 1 млрд. евро загуби за спорта и че Рим подготвя частично връщане на спонсорството.

За Белгия се посочва забрана от 2023 г. и се твърди, че след нея играчите в нелегални сайтове са нараснали с 6%, депозитите там с 4%, а през 2024 г. регулираният пазар е отчел първи спад от пандемията насам. Материалът твърди още, че нелицензираните оператори държат 23% от разходите, а 47% от хората в регистъра за самоизключване играят при нелегални оператори. Споменава се и решение от декември 2025 г. на белгийския Конституционен съд, според което държавата трябва да насочва играчите към лицензираните оператори и за това легалната оферта има нужда от видимост.

В текста се дават и примери от Дания, Швеция, Нидерландия и Хърватия, като се изреждат промени в дела на легалния пазар и ефект върху търсенето към легални и офшорни оператори.

Накрая материалът противопоставя пълната забрана на подходи, които описва като работещи: часови прозорци (Германия и Испания), предварително съгласие за дигитален маркетинг (Ирландия), забрана на реклама по време на спортни излъчвания и ограничения на бонуси (Великобритания), изключване на хора под 25 от маркетинга (Дания), забрана на знаменитости в рекламите (Румъния), както и съдебни действия в Белгия за блокиране на нелегални сайтове от платформи като Meta, Google и Apple.

Заключението в текста е, че пълната забрана не е регулация, а пренасочва средства към офшорни и нелицензирани канали. За Варна това е представено и като риск от по-тиха промяна на финансовата зависимост на местните медии в навечерието на изборите през 2027 г.

Още новини в категория България