Втората пенсия влиза в „мултифондове“: КФН обещава почти двойна доходност, но рискът остава тема

Реформа във втория стълб въвежда три инвестиционни профила според възрастта. Според КФН при заплата 1000 евро допълващата пенсия може да се вдигне от 120 до 210 евро при консервативни допускания.

На фона на войната в Близкия изток и поскъпването на горивата, в България тихо мина ключова промяна във втория стълб. Въвеждат се т.нар. мултифондове в допълнителното пенсионно осигуряване. Това е реформа, обсъждана повече от десет години.

Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Диана Йорданова коментира пред bTV, че промените са закъснели. Според нея те са резултат от дълъг експертен процес. Тя посочи, че се очаква окончателното обнародване в „Държавен вестник“.

Йорданова каза, че реформата е станала възможна след по-широк консенсус. Такъв е търсен сред експерти, общество и политически сили. По думите ѝ вече има достатъчна подкрепа.

Защо се прави промяната: целта е по-висока втора пенсия

Основната цел е по-гъвкаво инвестиране на средствата във втория стълб. Това трябва да повиши доходността и натрупванията. Йорданова заяви, че са направени над 500 хиляди симулации. Според нея са използвани практики от ЕС и страните от ОИСР.

Сега системата е по-консервативна. Това ограничава доходността. По думите ѝ „заместващият доход“ е около 12% от последната заплата.

Очакването след реформата е този дял да се повиши. Йорданова посочи цел от минимум 21% в края на периода. Тя подчерта, че това е изчислено при консервативни допускания.

Тя даде пример с човек, който завършва кариерата си със заплата 1000 евро. При сегашните параметри допълващата пенсия би била около 120 евро. След промените сумата може да достигне около 210 евро. Йорданова заяви, че целта е по-високи натрупвания по личните партиди.

Какво са мултифондовете: три профила според възрастта

Реформата предвижда три типа подфондове с различен инвестиционен профил. Динамичният е насочен към хора до 50 години. Балансираният е за хора над 50 години. Консервативният е за хора, които са близо до пенсия.

Йорданова обясни, че по-високата доходност означава и по-висок риск. Според нея ключът е рискът да бъде управляван. Тя подчерта и строгия надзор в сектора. По думите ѝ дружествата подават ежедневно над 180 справки към КФН.

Тя сравни българския модел с примера на Хърватия. Там подходът първоначално е бил по-рисков до 55 години. По-късно възможностите са разширени. Според Йорданова в момента хърватските динамични фондове могат да се ползват до 60 години.

Може ли фонд да фалира и какво става с парите

Сред основните страхове е дали спестяванията могат да изчезнат при фалит. Йорданова заяви, че „на практика няма как пенсионен фонд да фалира“. Аргументът ѝ е юридически. Пенсионните фондове са отделни лица от пенсионно-осигурителните дружества. Според нея дори дружеството да изпадне в несъстоятелност, активите на фонда остават отделени и защитени.

Йорданова посочи още, че около 71% от средствата се инвестират в чужбина. Причината е, че българският капиталов пазар предлага малко възможности. Тя заяви, че инвестиции в инфраструктура могат да имат няколко ефекта. Те биха подкрепили икономиката, биха развили пазара и биха повишили доходността. Според нея подобни практики има в редица държави, включително Германия, Франция, Дания и Румъния.

Йорданова каза, че преди дебат за вдигане на осигуровките трябва да се изчерпят други мерки. Тя посочи изсветляването на икономиката като ключова посока. Тя призова и гражданите да следят на какъв доход се осигуряват. Според нея е важно да проверяват партидите си и управлението на средствата. „Това са нашите пари и парите на нашите наследници“, заяви тя.

Още новини в категория България