Владо Гаджев: Варненският джаз фестивал разчупи културния център

Музикантите припомнят ролята на Анатолий Вапиров и риска в импровизацията.

Владо Гаджев и Антони Дончев описват Международния джаз фестивал „Варненско лято“ като сцена, която отстоява творческата музика и импровизацията. В разговора темата е и за това как фестивалът във Варна е променил модела на културните събития у нас и каква е ролята на неговия създател Анатолий Вапиров.

Анатолий Вапиров и началото на фестивала във Варна

Владо Гаджев посочва, че Анатолий Вапиров е създал Международния джаз фестивал във Варна през 1991 г. Според него Вапиров е бил „строител“ в смисъла на човек, който изгражда среда и общност, и се е оказал „по-българин от много други българи“.

Гаджев прави паралел с историята на българската опера. Той припомня примера с оперния певец Константин Михайлов-Стоян, банатски българин, който в края на XIX и началото на XX век е първи тенор в императорските театри и идва в България в началото на XX век, за да участва в създаването на Оперната дружба и началото на оперното дело у нас. В този контекст Гаджев поставя и Вапиров като човек, който идва и оставя трайна следа чрез институция, която надживява отделните концерти.

Джазът като етика и модел на „демокрация“ на сцената

По думите на Владо Гаджев джазът е „етична музика“. Той обяснява това с начина, по който работи импровизацията. Когато един музикант импровизира, знае кой идва след него и че следващият също ще „вземе думата“. Според него именно тази вътрешна етика е силно застъпена в джаза.

Гаджев противопоставя този модел на симфоничната музика, където, по неговата оценка, има „диктатура“ на диригента, а оркестърът изпълнява. В джаза, казва той, е „точно обратното“. На тази база Гаджев добавя и наблюдение за фестивалната карта: в Европа има много джаз фестивали, но според него явление като това у нас като че ли няма.

Варна, „фестивалоцентризмът“ и връзката с по-ранните сцени

Владо Гаджев твърди, че варненският джаз фестивал е бил първият, който е разчупил „фестивалоцентризма“ и „културоцентризма“ в България. Той посочва, че Варна, заедно с Русе, е сред първите градове, които „влязоха в крак с новото време като динамика“.

Според него връзката с това, което е съществувало преди, минава през по-ранни джаз фестивали. Той изброява три: международен фестивал в София, международен фестивал в Сопот и фестивал в Русе, който според него е международен, когато има финансиране, а когато няма — остава национален.

Гаджев връща темата и към началото на 70-те години. По думите му през 1972 г. вече са се появили „Бели, зелени и червени“ и „нямаше нищо друго в България“, защото събитията в Чехословакия през 1968 г. са разпръснали музиканти по света. Той дава примери с Пепи Славов, който е бил във Финландия, и Симеон Щерев – Банана, който е бил в Швеция. В този контекст Гаджев описва как са правили много концерти и как Варна е „влязла ударно“ в новото време.

Накрая той заявява оценка за днешния профил на събитието: според него, ако има джазов фестивал „заради музиката“, „заради творческата музика“ и „заради креативността“, това е варненският фестивал.

Антони Дончев: фестивалът като риск и пълна спонтанност

Антони Дончев разказва за първата си среща с Анатолий Вапиров преди концерт в Раднево. По думите му Вапиров е настоял да няма уговорки, да не се избират пиеси и да няма стандарти, а да излязат и да свирят напълно спонтанно. Дончев казва, че първоначално се е учудил, защото до този момент не е участвал в „напълно спонтанен концерт“. След това обаче този подход ги е сближил и са свирили по този начин, включвайки и други музиканти.

Дончев дава и пример със запис от Barbican Centre в Лондон, в който участва и Томаш Станко, представен от него като голяма звезда на ECM. Според разказа му Станко е предпочел да се определят пиесите. Това кара Дончев да направи извод, че когато човек влезе в схема, свързана с бизнес, рискът намалява. А според него най-специфичното за музиката е именно рискът.

По оценката на Дончев това е най-характерното за пътя на Анатолий Вапиров и то е оформяло и структурата на фестивала. Той описва модел, при който се събират музиканти, които не са се виждали, и свирят заедно за първи път на фестивала. Според него Вапиров е карал музикантите да поемат риск, а когато човек изгуби желанието и смелостта за риск, тръгва към „утъпкани пътеки и клишета“. Дончев добавя, че Вапиров е искал да бъде искрен и спонтанен в това, което прави.

Още новини в категория Новини от Варна