Варна поставя бюст на Христина Хранова в Алеята на Възраждането

Проектът е възложен на скулптора Живко Дончев, съобщи Иван Попов.

В Алеята на Възраждането в Морската градина на Варна се очаква скоро да бъде поставен бюст на Христина Хранова. Това съобщи Иван Попов в доклад по време на тазгодишната конференция на Съюза на учените във Варна, посветена на паметниците и съхранението на културното наследство. По думите му проектът за бюста е поръчан на скулптора Живко Дончев.

Научната сесия се провежда в Планетариума на Висшето военноморско училище Н. Й. Вапцаров. В програмата са включени 14 научни доклада.

Христина Хранова: от куриер на комитета до спасител

Христина Хранова е представена като фигура с ключова обществена роля. По данни, изложени в разработката на Иван Попов, на 18 години, по заръка на Васил Левски, тя става куриер на Софийския революционен комитет.

По време на Освободителната война Хранова е в Шипченския отряд. Тя участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението става първата дипломирана практикуваща акушерка във Варна. По-късно е посочена и като първата жена – воден спасител в България.

Попов представи и конкретни числа за делото ѝ. Благодарение на Христина Хранова са родени 3 462 деца. Спасени са 54 души от удавяне. Тя участва като доброволка и в Сръбско-българската и Междусъюзническите войни.

Алеята на Възраждането: проект за 22 бюста, реализирани 14

Иван Попов разгледа българските паметници в Морската градина, като се спря най-подробно на Алеята на Възраждането. Той припомни, че идеята е на група родолюбиви абитуриенти от Мъжката гимназия през 1907 г. Проектът е изработен от инж. Георги Бърнев.

По замисъл са предвидени 22 бюста. Към момента има 14, а четири места остават незаети, посочи Попов. Бюстовете са на политици, общественици и писатели.

Първият поставен бюст е на Христо Ботев през 1911 г. Следва този на Васил Левски. Попов отбеляза, че заради участието на България в трите войни проектът се забавя. Третият бюст, на Отец Паисий, е поставен през 1927 г.

Четвъртият паметник е от 1930 г. и е на Варненския митрополит Симеон, почетен приживе по повод 90-годишнината си. Попов посочи, че през 1935 г. проектът на Бърнев е нарушен с поставянето на бюст на Васил Априлов. По-късно се появява мемориалът на Хаджи Димитър.

След дълга пауза, през 1973 г., са поставени бюстовете на Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Петър Берон и Петко Славейков. По-късно са добавени Захари Стоянов и Гоце Делчев. Последният по време бюст е на Пейо Яворов от 2001 г.

Поддръжката на паметниците във Варна остава неясна

В рамките на конференцията Наталия Николова разгледа паметниците като знаци за възпоменание и с артистична стойност. Тя посочи, че много монументи във Варна имат нужда от ревитализация чрез растителност, за да бъдат по-привлекателни като среда.

Николова отбеляза и проблем при поддръжката. Според нея не е ясно кой носи отговорност за грижата за паметниците. Понякога тя остава за граждански инициативи.

Като пример Николова даде вандалски актове върху паметника на жертвите на комунизма. Той е издигнат във Варна през 2001 г. и е предизвикал полюсни мнения. По темата тя припомни, че тогавашният кмет Кирил Йорданов е изразил позиция в местната преса. Според обръщението му той би предпочел в града да се появяват статуи, които събират, а не разделят обществото.

Иван Попов обърна внимание и на други монументи в Морската градина. Сред тях са Паметникът на граничаря, чийто скулптор е Кирил Шиваров, както и Пантеонът, паметниците на Иван Вазов и Антон Новак. Споменати бяха и двата бюста до Военноморския музей – на кап. Димитър Добрев и полк. Милко Железов. По време на доклада бе отбелязано, че монументите в Морската градина са в сравнително добър вид.

В научната сесия са включени и доклади за Антон Новак и паркостроителната култура във Варна, за наследството на Параскев Стоянов, за кап.-лейтенант Александър Мурмански, за архитектурния проект Невидимият град и за социалните иновации в туризма.

Още новини в категория Новини от Варна