Варна отчита над 900 опаковки антибиотици на 1000 души

Интерактивна карта на БАЕЗ показва до три пъти разлики по области.

Варна е сред областите в България с най-висока консумация на антибиотици в извънболничната помощ през 2025 г. В региона са предписани над 900 опаковки на 1000 души, което е над средното за страната ниво от 835 опаковки на 1000 души, съобщава Moreto.net.

Данните са представени от Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ), която е изработила интерактивна карта на антибиотичната консумация за 2025 г. Според БАЕЗ информацията е генерирана от Националната здравно-информационна система и е предоставена официално от Министерството на здравеопазването.

Какво показват данните за страната

Общо през 2025 г. в България са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици. При население от 6 423 207 души това означава средно 0,8 опаковки на човек, или 835 опаковки на 1000 души.

По данни на БАЕЗ консумацията по области се различава значително – до три пъти. 12 региона са били под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска е консумацията в Хасково (535/1000) и Кърджали (631/1000). В София (столицата) показателят е 743/1000. Сред областите с по-ниски стойности са още Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен и Шумен.

Варна е в групата с най-високо потребление

Варна е сред четирите области, в които потреблението е над 900 опаковки на 1000 души. Останалите са Плевен, Търговище и Ямбол.

В същото време в други области показателите са още по-високи. По данни, цитирани в анализа, във Велико Търново предписаните опаковки са 1011/1000, във Враца – 1013/1000, в Разград – 1456/1000, а в София-област – 1473/1000.

Според д-р Драгомир Иванов подобно отклонение от средната консумация за страната е значително. Той посочва, че е нужно да се изследват причините, защото това навежда на съмнения за наличие на неправилна антибиотична употреба на места.

СЗО, списъкът AWARE и рискът от резистентност

Доц. Иван Иванов обяснява, че рационалната употреба означава балансирано разпределение на типовете антибиотици. Целта е да се приоритизират тези с по-нисък риск от развитие на антимикробна резистентност (АМР).

Той посочва, че това се вижда в списъка AWARE на Световната здравна организация (СЗО), който разделя антибиотиците в три групи:

• Access – основно тясноспектърни антибиотици с по-нисък риск от резистентност при продължителна употреба
• Watch – употреба с повишено внимание и най-вече в болнична среда, заради по-висок риск от резистентност
• Reserve – антибиотици от последна линия, използвани когато няма друга опция

Според доц. Иванов СЗО и ECDC (Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията) приемат за рационална употреба ситуация, при която 65% от всички използвани антибиотици са от групата Access. По думите му данните, които се анализират ежегодно, показват, че в България през последните 10 години делът на Access е по-нисък: в извънболничния сектор е около 40%, а в болниците – около 20% при цел 65%.

Тенденцията се подкрепя и от данните за 2025 г. При анализа за картата на БАЕЗ става ясно, че едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access.

БАЕЗ посочва като причини различни фактори, сред които липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол, липса на голяма част от препаратите от Access на българския пазар, недостатъчна култура в обществото, пазарни стимули и други. Според организацията те трябва да бъдат установени точно и адресирани с мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба носи здравни рискове.

Неправилната и прекомерната употреба на антибиотици създава условия за развитие на антимикробна резистентност, при която бактериите стават устойчиви към лекарствата. Това може да направи лечението на инфекциите по-трудно.

БАЕЗ провежда информационна кампания с посланието, че антибиотиците не трябва да се приемат без лекарско предписание. Организацията призовава те да се приемат само по лекарско предписание, в определената доза и за назначената продължителност. Специалистите препоръчват при необходимост лекарят да прецени дали да се направят микробиологично изследване и антибиограма, за да се избере най-подходящото лечение.

Организацията подчертава, че останали антибиотици не трябва да се пазят за следващо заболяване или да се дават на други хора. Те трябва да се купуват от аптека с рецепта, а не от непроверени онлайн източници.

БАЕЗ е разработила и информационна листовка за правилната употреба на антибиотиците. По данни на организацията тя ще се разпространява с помощта на Българския фармацевтичен съюз.

Интерактивната карта за 2025 г. позволява данните да бъдат разглеждани по области.

Още новини в категория България