Свети Софроний Врачански: духовникът, който зове българите да посрещнат руската армия

На 11 март Българската православна църква почита светеца от Котел, оставил едно от най-важните свидетелства за епохата и завършил живота си в изгнание в Румъния.

На 11 март Българската православна църква отбелязва деня на Свети Софроний Врачански. Той е сред ключовите фигури на Българското възраждане. Остава и като човек, който описва времето си без украса. Животът му минава през гонения, бедност и принудително бягство.

От Стойко от Котел до епископ на Враца

Свети Софроний Врачански е родом от Котел. Светското му име е Стойко. Работи като учител и по-късно става свещеник. В източниците се посочва, че преживява тежки изпитания и натиск от османските власти.

След като овдовява, приема монашество. Става брат на Къпиновския манастир във Великотърновско. Там приема името Софроний. По-късно е възведен за епископ Врачански. Така духовната му мисия придобива и публична тежест.

Книга, която говори вместо него

Софроний сам разказва за живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Текстът се приема като рядко лично свидетелство за епохата. В него личат страхът и несигурността на времето. Личи и решимостта да се пази вярата и общността.

Тази изповедна перспектива прави образа му по-ясен. Той не е само църковен водач. Той е човек, който оставя документ за цената на оцеляването.

Изгнание в Румъния и зов през 1812 г.

Заради преследвания Софроний напуска българските земи. Установява се в Румъния. Там, според разказите за живота му, проявява „дара на предвиждане“.

През 1812 г. издава позив към сънародниците си. Призовава да посрещнат руските войски радушно. Аргументът му е политически и прагматичен. Той пише, че чрез руското оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Това е част от реалностите на епохата. Надеждата за освобождение често минава през външни сили.

Свети Софроний Врачански умира в Румъния през 1813 г. Денят му напомня за цена, платена в изгнание. Напомня и за силата на думите, когато оръжията решават съдбата на народите.

Още новини в категория Култура