Разкопките в Провадия показаха производство на бира преди 6500 години

Екипът на акад. Васил Николов откри съд с малц и нови следи от богат живот

Заглавия (Headline)

1. Разкопките в Провадия показаха производство на бира преди 6500 години
2. Анад. Васил Николов обяви следи от най-ранна бира в Европа
3. Провадия-Солницата разкри малц от лимец и двуетажни домове
4. Солницата край Провадия показа сол като пари и стенописи
5. Нови находки в Провадия-Солницата: бира, солни калъпи и крепост

Подзаглавие (Subheadline) Съд с покълнал лимец насочва към пиво още през късния халколит.

Преразказан и редактиран текст В праисторическия комплекс Провадия-Солницата археолози са открили свидетелства за производство на бира отпреди близо 6500 години. Това съобщи ръководителят на разкопките акад. Васил Николов, който представи пред журналисти находките от летния сезон. По думите му откритието вероятно е първото доказано производство на това питие по нашите земи, а не е изключено и в Европа.

Съд с малц от двузърнест лимец

Акад. Николов обясни, че по находката е работила ботаничката Елена Маринова. Екипът е намерил разполовен съд с класове двузърнест лимец, прораснали по начин, характерен за получаване на малц. Съдът е открит в къща, която е изгоряла при пожар.

Според Николов досега се е смятало, че производството на бира започва през Бронзовата епоха в Предна Азия и Египет. Новите данни, представени от екипа, насочват към пиво още около 4500 г. пр. Хр. в района на Солницата.

Домове на два етажа и мазе под пода

През лятото разкопките са продължили в къснохалколитни домове от периода преди около 4500 г. пр. Хр. Един от проучваните домове е с площ около 35 кв. м, като за първи път ясно е станало, че е имал и голямо мазе.

Николов посочи, че се виждат добре дупките за стълбовете на двуетажната конструкция. Подът на първия етаж е огънат като корито. По думите му това подсказва, че отдолу е имало маза. Той припомни, че в центъра всички открити домове са били дву- и триетажни. На първия етаж хората са съхранявали богатството си, тоест солта. На втория е бил животът на домакинството.

Солта като пари, крепостни стени и следи от война

Акад. Николов представи и напълно запазен съд, използван като калъп за сол. Открити са и по-малки калъпчета за солни кюлчета, купувани от клиенти. По думите му калъпите са били с различен номинал и са използвани между 4700 и 4350 г. пр. Хр. Ученият подчерта, че солта е изпълнявала ролята на пари.

Сред находките има и странен изгладен камък с две дупки. Николов отбеляза, че подобни предмети са известни от Южна България от късния халколит, но са редки и обичайно са без дупки. Според него се смята, че с такива инструменти са оформяли керамични съдове, въпреки че тогава хората не са познавали грънчарското колело.

Ръководителят на разкопките показа и съд, който прилича на гевгир. По негови думи той вероятно не е бил за прецеждане, а за биене на масло. През сезона отново са намерени много върхове на стрели. Това, според Николов, е знак за военна агресия и обяснява защо жителите са изградили първите в Европа крепостни стени. Открити са още връх на копие и кремъчно заострено парче, което вероятно е служило като кинжал за близък бой.

Наред с това археолозите са намерили фигури от кост и керамика, свързани с религиозно-митологичната система на общността. Николов каза, че тя се е различавала от вярванията на други групи от епохата. Причината, по думите му, е свързана с производството на сол.

Акад. Николов добави, че през тази година в почти всички проучвани къщи са открити фрагменти от изрисувана мазилка. Използвани са различни цветове, но изображенията не могат да се възстановят. В една от къщите е намерен и дървен стълб, облицован с мазилка с червена боя, но състоянието не позволява да се разчете рисунката.

Ученият посочи, че в укрепеното селище са живели около 400 души с децата. По думите му това означава, че за солодобива и за строежите вероятно са използвали наемна работна ръка от околните села.

Тракийската резиденция и камък с издълбани животни

Николов представи и данни за по-късния тракийски пласт на обекта. Той обясни, че резиденцията на тракийски аристократ е изградена върху праисторическото селище. Праисторическата селищна могила е висока около 9 метра, а над нея е надгробната могила с височина около 13 метра. Хронологическата разлика между двете части е около 4300 години.

Според резултатите от проучванията тази година аристократът е разделил могилата с масивна стена. Тя е с висока каменна основа и над нея са били наредени непечени тухли. Николов посочи, че е имало и висока порта, която археолозите почти са разкрили. От едната страна на стената е открита къща и гроб, който частично остава в неразкопана зона. От другата страна площта е покрита с обредни ями.

Точно върху кирпичената стена е открита и бяла замазка от фина глина и каолин, върху която е имало рисунки. Николов каза, че тайната на украсата ще се изяснява през следващите години и че не намира паралели на този стенопис от I век пр. Хр. досега.

При разкриването на гроба археолозите са открили и камък с графити, поставен вертикално. Николов подчерта, че камъните са донесени от друго място. По думите му върху камъка се виждат изображения на елен и две сърни, а под тях има и неясна фигура, която може да е кон. Засега няма данни откъде са донесени камъните и кой е издълбал силуетите.

Още новини в категория България