Проектозаконът за хазарта удря Варна с прагове и забрани

Нови данъци, лимит за градове и тотална реклама-забрана тревожат бизнеса.

Промените в новия проект на Закона за хазарта засягат пряко Варна и морските курорти. Там казината и игралните зали са част от туристическото предлагане. Според текста на проекта ограниченията за населени места, новите минимални месечни плащания и предвидената пълна забрана за реклама могат да се отразят и на туристическия бизнес. Ефект се очаква и за местните медии и спортни клубове.

Две години след промените от 2024 г. управляващите предлагат изцяло нов Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Планираното влизане в сила е от 1 януари 2027 г. В текста се изтъква, че това е знак за проблем в законодателния процес. Според изложените мотиви и критики новите мерки са представени като затягане на контрола и защита на обществения интерес. Описани са и рискове за легалния сектор, за фиска и за пазара.

Ново облагане: минимални прагове и 20% върху GGR

Проектът предвижда да отпадне досегашният специален окончателен данък за игралните зали и казината. Той е изчисляван по Закона за корпоративното подоходно облагане според физическия капацитет и броя на съоръженията.

На негово място се предлага хибриден модел. Включена е 20% променлива част върху разликата между залозите и изплатените печалби (GGR). Наред с това се въвеждат минимални месечни прагове, които се дължат във всички случаи. Те са най-малко 200 евро на месец за всеки игрален автомат или игрално място, 4 500 евро за маса с рулетка и 1 000 евро за друго оборудване, според чл. 30, ал. 5 и 6.

Проектът предвижда и еднократни лицензионни такси. Те стигат до 600 000 евро за казино и до 300 000 евро за игрални автомати в градове с над 500 000 жители.

В текста са описани и възможни проблеми при администрирането. Посочва се, че чл. 42а задължава отчитане в реално време на всеки залог и печалба от всеки автомат към сървърите на НАП. Аргументът е, че при голям брой машини и различни поколения техника може да възникват спорни ситуации при забавяне или прекъсване на връзката.

Прагът от 10 000 жители и 300 метра отстояние

Проектът въвежда изискване хазартната дейност в зали и казина да се допуска само в градове с над 10 000 жители. Добавено е и правило за минимум 300 метра отстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги.

Според преходните и заключителните разпоредби до 30 април 2027 г. организаторите трябва да представят пред НАП документи, че отговарят на тези условия. При неизпълнение проектът предвижда отнемане на лиценза окончателно по чл. 86, ал. 1, т. 9.

В подадения анализ се твърди, че комбинирането на двата критерия създава сериозна трудност за адаптация. Отделно се подчертава, че бизнесът не може да промени наличието на обекти като детски площадки. Не може и да повлияе на броя жители.

Тотална забрана за реклама и ефект върху медии и спорт

Проектът предвижда обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, марки и знаци под всякаква форма. Изключения се посочват за фасадите на обектите, собствените сайтове на организаторите и ДП Български спортен тотализатор. Предвижда се и прекратяване на лицензионния режим за афилиейт сайтовете.

В текста се цитира становище на Администрацията на Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието. Там се посочва, че медиите и рекламните агенции са пропуснати като засегнати страни. Отбелязва се и липса на данни за финансовия ефект.

Отделно се твърди, че НАП и СЕМ ще могат да налагат глоби до 50 000 евро на български медии и агенции. Паралелно се аргументира, че държавата има ограничени възможности за действие спрямо платформи като YouTube, Meta, TikTok, Telegram и офшорни сайтове. Посочва се и риск за финансирането на спортни клубове, включително Спартак и Черно море, както и федерации. Споменава се и възможност за преотстъпване на 1 до 2% от таксите към НАП, определена като символична.

Сървърите задължително в България и „място на стопанска дейност“

Проектът променя правилата за разполагане на централната компютърна система и комуникационното оборудване. Досегашният модел позволява те да са в държава от ЕС, ЕИП или Швейцария, а в България да има контролен локален сървър за огледален запис и контрол от НАП и ДАНС. Новото предложение изисква физическо разполагане на цялата основна инфраструктура у нас.

В текста се изтъква възможно противоречие с Регламент (ЕС) 2018/1807 за свободното движение на нелични данни. Посочва се и аргумент, че физическото преместване на хардуера не добавя допълнителна информация, ако контролът вече е в реално време.

Паралелно се предлага задължение оператори, лицензирани в други държави от ЕС, да работят чрез място на стопанска дейност в България с регистрация в БУЛСТАТ. Според изложената позиция това повдига въпроси за съвместимостта със свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 от ДФЕС.

Риск от неприложимост и искове

В заключението на подадения материал се твърди, че проектът създава риск от съдебни спорове и финансови претенции към държавата. Посочва се, че за технологичните изисквания и локализацията на данни може да се изисква процедура по Директива (ЕС) 2015/1535, включително нотификация до Европейската комисия и изчакване на срок.

Текстът предупреждава и за възможност засегнати страни да търсят обезщетения за вреди и пропуснати ползи по реда на АПК и ЗОДОВ. Като препоръчван изход е посочено оттегляне на проекта и провеждане на широк експертен дебат с участието на икономисти, технологични специалисти и представители на засегнатите сектори.

Още новини в категория България