НОИ преизчислява пенсиите на над 355 000 работещи пенсионери от 1 април 2026 г.: кой получава увеличение

Преизчисляването е служебно и важи за всички трудови пенсии, ако има стаж през 2025 г. и не е подадено заявление преди 1 април 2026 г.

От 1 април 2026 г. Националният осигурителен институт (НОИ) ще преизчисли служебно пенсиите на над 355 000 работещи пенсионери. Става дума за хора, които са продължили да работят и да се осигуряват след пенсиониране. Промяната обхваща всички трудови пенсии. Включени са пенсии за осигурителен стаж и възраст. Включени са и пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Включени са и инвалидност от трудова злополука или професионална болест.

Кой влиза в преизчисляването от 1 април 2026 г.

Преизчисляването ще се направи, ако пенсионерът има придобит осигурителен стаж през 2025 г. Няма значение колко дълъг е този стаж. Условие е човекът да не е подал заявление за преизчисляване преди 1 април 2026 г. Заявлението е за стаж и доход, натрупани след пенсиониране.

НОИ прилага механизма служебно. Това означава, че за много хора не се изисква отделна процедура. Ключово остава дали има подадено заявление по-рано. Ако има, служебното преизчисляване по този ред не се прилага.

Постоянна мярка, която действа от 2021 г.

Служебното преизчисляване не е еднократна акция. Мярката действа всяка година от 2021 г. През 2025 г. по същия ред бяха актуализирани около 363 000 пенсии. Средното увеличение тогава е било около 11 лв. Общият бюджетен разход през 2025 г. е бил около 45 млн. лв. Данните показват, че ефектът за отделния човек често е ограничен. В същото време натоварването за бюджета е измеримо.

Колко стигат пенсиите: България срещу Европа

На този фон остава големият въпрос за стандарта на живот. Държавните пенсии в България покриват около 78% от разходите за живот. Това означава, че за много домакинства има постоянен недостиг. В Югоизточна Европа единствено в Гърция пенсията покрива изцяло разходите. Данните са цитирани от БГНЕС.

Сравнение в региона показва големи разлики. В Албания пенсията покрива около 29% от разходите за живот. В Босна и Херцеговина покритието е 53%. В Кипър е 58%. В Северна Македония е 61%. В Турция е 64%. В Черна гора достига 89%. В Хърватия е 82%.

В Северна и Западна Европа картината е различна. Там пенсиите често не само покриват нуждите. Често оставят и свободни средства. По данни на ОИСР 66% от доходите на хората над 65 години идват от публични трансфери.

Примери за високо покритие са Люксембург, Италия и Финландия. В Люксембург средната държавна пенсия е близо 29 000 евро. Разходите там са около 13 000 евро. Италия е с около 210% покритие. Финландия е с 208%. Испания е с 199%. Дания е с 189%.

В редица държави показателят е между 150% и 180%. Сред тях са Исландия, Норвегия, Германия и Белгия. В тази група са и Австрия, Франция, Нидерландия и Швеция.

Експертите обясняват разликите със структурата на пенсионните системи. Важни са начинът на финансиране и размерът на публичните трансфери. Значение имат и възможностите за допълнително частно осигуряване. Те определят дали пенсията покрива разходите за живот.

Още новини в категория България