Музеят в Балчик иска от НИМ амфорите от Дионисополис

Директорът Радостина Енчева е недоволна, че местният музей не е уведомен.

Директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева изрази изненада и недоволство, че ценни подводни находки, свързани с древния Дионисополис (днешен Балчик), са предадени на Националния исторически музей (НИМ) в София. По думите ѝ нито местният музей, нито граничната полиция са били информирани за движението на артефактите.

Енчева посочи, че е редно предметите, открити в акваторията на Балчик, да останат в местния музей. Тя определи изземването им за столицата като остаряла практика от миналия век. Директорът заяви намерение да се свърже с ръководството на НИМ и да настоява находките да бъдат предадени на Балчик.

Шест подводни артефакта са предадени на НИМ

Реакцията на Енчева е по повод предаването на шест изключително добре запазени подводни артефакта на НИМ на 16 октомври 2026 г. Те са спасени от служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) със съдействието на музейни експерти.

Според информацията, колекцията включва късноантична кана и пет амфори. Те са датирани в широк период – от римската епоха, през късната античност (V–VI век) до средновековието (X–XII век). По мнение на експертите находките са рядкост и имат висока археологическа стойност, защото са напълно непокътнати.

МВР: данните насочват към изваждане при тралене

Към момента няма точни факти за начина, по който артефактите са били открити. МВР съобщава, че събраните данни подсказват най-вероятен сценарий. Според него предметите са извадени от морето на голяма дълбочина, след като рибарски мрежи при тралене са попаднали на потънали древни кораби пред бреговете на Дионисополис.

Спорът повдига и тема за морската археология

Случаят отново поставя на дневен ред нуждата от развитие на дълбоководната морска археология в България. В същото време той насочва внимание и към ефекта на риболовните съоръжения върху морското дъно.

Според редица научни проучвания, цитирани в контекста на темата, едва 5% от корабните артефакти се повреждат при самото потъване. Над 60% обаче биват увреждани именно при тралене, което се отчита като сериозен риск за подводното културно наследство.

Още новини в категория Новини от Варна