Летен Атанасовден на 5 юли: Денят, в който народът „вика зимата“ и гледа към реколтата

Църквата почита св. Атанасий Атонски, основател на Великата лавра на Света гора. В народните вярвания празникът е „Средзима“ – време за жътва, обреди за дъжд и знаци за идващите студени месеци.

На 5 юли Православната църква отбелязва паметта на свети Атанасий Атонски. Денят е известен и като Летния Атанасовден. В българската традиция това не е просто църковен празник. Датата се свързва с началото на жътвата. Тя се приема и като символична граница в лятото. Хората гледат към реколтата. Те мислят и за зимата.

Празникът се отличава от зимния Атанасовден. Там образът на светеца „гони“ студа. Тук смисълът е друг. Според вярванията на 5 юли светецът „облича кожуха“. Така „вика зимата“ и „прогонва щъркелите“ на юг. Затова денят има и име „Средзима“. В народния календар това е предупреждение. Лятото вече не е безкрайно. Времето за прибиране на реколтата идва бързо.

Кой е свети Атанасий Атонски

Преподобни Атанасий е ключова фигура в православното монашество. Роден е през X век в Трапезунд. Остава сирак рано. Отгледан е от благочестива инокиня. По-късно отива в Цариград. Там получава добро образование.

В младостта си избира монашеския път. Става ученик на преподобни Михаил Малейн. Приема името Атанасий. След това се отправя към Света гора. Там води строг аскетичен живот. Търси уединение. Но славата му се разпространява.

Неговата ученост и живот привличат хора и дарители. Сред подкрепящите са и византийски военачалници. Споменават се Лъв и Никифор, който по-късно става император. Подкрепата е важна за манастирите на Света гора. Най-известният е Великата лавра „Св. Атанасий Атонски“. Тя е основана от него.

Чудото с извора и паметта на светеца

Според църковното предание свети Атанасий е имал дарба за чудеса. Една от най-популярните истории е за извор до лаврата. Водата се появява след усърдна молитва. Изворът и днес носи името му. Светецът завършва земния си път в края на X век.

Народни обичаи: жътва, дъжд и предпазване от суша

Летният Атанасовден е натоварен с практични очаквания. Целта е плодородие. Хората искат защита от суша. Затова в някои райони се правят ритуали и курбани.

В традицията се споменава обичай „Кокоша църква“. Домакини колят черна кокошка в чест на светеца. В Средните Родопи се правят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи. Молбата е за дъжд и берекет.

В Западна България свети Атанас се почита като покровител на орачите. В Източна България се пазят обичаи против суша. Сред тях са „Пеперуда“ и „Герман“.

Кои празнуват имен ден на 5 юли

На 5 юли имен ден имат хората с имената Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко и Трайка.

На този ден църквата почита и паметта на руския светец Сергий Радонежки.

Още новини в категория България