КЗК удря по пазара: разследване срещу „Лукойл“ и надценки до 90% при храните

Комисията следи горивата за злоупотреба с доминиращо положение и „задържане на количества“. При храните алармира за тежки деформации и изисква договори и ценообразуване от големите вериги.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) засилва мониторинга върху пазара на горива и цените на основни стоки. Причината са нарастващи обществени притеснения от поскъпване. Това заяви в ефира на NOVA членът на комисията Жельо Бойчев.

По думите му към момента няма категорични данни за спекулативни практики при горивата. КЗК обаче продължава да събира информация. Данните идват от различни държавни институции. Целта е да се изгради пълна картина за пазара.

Горива: производство срещу „Лукойл“ и подозрения за ценова преса

Пазарът на горива остава трайно във фокуса на КЗК. Причината са констатирани нарушения в миналото. Бойчев посочи, че комисията е давала препоръки и предупреждения. Те са били свързани с антиконкурентно поведение на най-големия играч. Той назова групата компании на „Лукойл“.

КЗК има открито производство по повод поведение на компанията на българския пазар. Според Бойчев дружеството има доминиращо положение при търговията на едро. Това му позволява да влияе върху ценовата политика.

Комисията твърди, че е констатирала т.нар. „ценова преса“ върху конкурентите. Това е практика, която може да свие маржа им. Така се ограничава конкуренцията.

Достъп до инфраструктура: пристанища, данъчни складове и продуктопровод

Друго нарушение, за което говори Бойчев, е ограничаването на достъпа до ключова инфраструктура. Той посочи пристанищни терминали и данъчни складове. Спомена и инфраструктурата за съхранение и логистика. Включи и нефтопродуктопровода, по който се транспортират горива.

Според КЗК подобни ограничения създават бариера за други оператори. Това може да възпрепятства навлизането и разширяването им. Ефектът е отслабване на конкуренцията.

Бойчев добави, че има нов елемент. От ноември държавата е назначила особен управител в компанията. Това означава оперативно управление от държавата. По думите му от изслушване е станало ясно, че има готовност за съобразяване с препоръките. Причината е избягване на трета санкция. Бойчев посочи, че наложените санкции до момента надхвърлят 262 млн. лв.

Няма доказателства за спекула, но рискът остава

Комисията прави текущ анализ на движението на цените. Поискана е информация от НАП за динамиката на цените на бензин А95 и дизел в различни градове. Изискани са и данни от Агенция „Митници“ за количествата, които влизат в страната.

Към момента КЗК не отчита доказателства за спекулативни действия. Бойчев обясни, че при пазар с доминиращ играч по-рядко се виждат съгласувани практики между много компании. Рискът по-скоро е в злоупотреба с господстващо положение. Друг риск е задържане на количества. Това може да създаде изкуствено напрежение на пазара.

Бойчев подчерта, че търговията с горива е силно регулирана. Бензинът и дизелът са акцизни стоки. Те се движат през данъчни складове. Това позволява проследяване на суровината, цените на едро и пусканите количества.

Той коментира и идеята за таван на цените. Според него това е крайна мярка. Тя е възможна по правилата за конкуренция. Но носи риск от изкривяване на пазара. Мярката трябва да важи за всички оператори. Трябва и да е ограничена във времето. Бойчев настоя първо да се търсят решения на ниво ЕС. Той напомни за координационна група към Европейската комисия. България участва в нея.

Храни: КЗК твърди за надценки до 90% и натиск върху доставчици

КЗК отчита сериозни проблеми и в хранителния сектор. Бойчев заяви, че секторният анализ е показал „тежки деформации“. Той даде пример с млечните продукти. Според него потребителите плащат едни от най-скъпите цени. В същото време производители и преработватели изнемогват и фалират. Това според КЗК говори за проблем в разпределението на добавената стойност по веригата.

Комисията вижда основния риск в последния етап. Това е търговията на дребно. Бойчев посочи, че са констатирани надценки от 60, 70, 80 и дори 90%. Той даде пример. Продукт с доставна цена 10 лв. може да се продава за 17, 18 или 19 лв.

Освен надценките, КЗК отчита и допълнителни условия към доставчиците. По думите му веригите често изискват отстъпки за маркетинг и логистика. Това влияе върху крайната цена. Бойчев подчерта, че производителите рядко подават сигнали. Причината е страх от загуба на достъп до пазара.

КЗК вече е започнала нови анализи. Комисията събира данни за договорите между производители и търговски вериги. Изискана е информация от големите вериги за ценообразуването им. Искат се данни за цени на доставки и договорни отношения. Според Бойчев именно така се стига до доказателства за подобни практики.

Още новини в категория България