КНСБ предупреждава за бюджет 2026: „Механичното“ 10% рязане на заплати в държавата е риск

Синдикатът подкрепя единна политика по доходите и по-висок максимален осигурителен доход, но отхвърля линейните съкращения на разходите за персонал от септември 2026 г.

КНСБ излезе с категорична позиция за проектобюджета за 2026 г. Организацията приветства старта на процедурата в срок. Това според синдиката е ключово за нормалната работа на държавата след 1 юли 2026 г.

В същото време КНСБ отправя критики към намерението за линейно намаление на разходите за персонал в публичния сектор. Мярката предвижда 10% спад на разходите за заплати и осигуровки от 1 септември 2026 г. Синдикатът я определя като механична и трудно приложима.

Подкрепа за рамката и за реформи, но не и за линейни съкращения

КНСБ заявява принципна подкрепа за стабилна бюджетна рамка. Според организацията тя трябва да се приеме в кратки срокове. Така институциите ще избегнат блокаж в разплащанията и в управлението.

Синдикатът подкрепя и идеята за единен подход към политиката по доходите. Целта е да се намалят диспропорциите в заплащането. КНСБ настоява да се продължи методологията от 2024 г. Тя е насочена към изравняване на възнагражденията при сходни длъжности. Нужно е и ясно разписан средносрочен план.

Тук обаче идва основният спор. Линейното 10% орязване на разходите за персонал според КНСБ не е реформа. Организацията предупреждава, че така се стига до формални съкращения. Реалните проблеми в администрацията остават.

Трите аргумента на КНСБ срещу 10% „рязане“

В позиция, цитирана от novavarna.net, КНСБ посочва три ключови аргумента. Те са насочени срещу рестриктивната мярка за персонала.

Първият е свързан с приложимостта. В сектори с остър недостиг на кадри подобно орязване се оценява като нереалистично. КНСБ дава пример със средни възнаграждения около 1000 евро. Там натискът надолу крие риск за качеството на услугите.

Вторият аргумент е липсата на принципност. Ако някои публични сфери бъдат изключени от мярката, това създава усещане за несправедливост. Според синдиката така се подкопава доверието в институциите.

Третият аргумент е историческият опит. КНСБ твърди, че механичните съкращения и преди не са водили до структурни промени. Те са създавали напрежение и несигурност. Реалните реформи са оставали на заден план.

Максималният осигурителен доход: подкрепа, но с условие

КНСБ подкрепя увеличението на максималния осигурителен доход. По проекта той трябва да стане 2300 евро от 1 август 2026 г.

Синдикатът обаче настоява ръстът да е по-значителен. Според организацията той трябва да се обвърже с годишното увеличение на средния осигурителен доход. Така може да се гарантира по-голяма устойчивост на осигурителната система.

Колективното договаряне остава ключът

В заключение КНСБ подчертава ролята на Колективните трудови договори. Според синдиката възнагражденията трябва да се договарят активно. Това е механизмът за по-точно обвързване на доходите с инфлацията. Така се отчитат и реалните нужди на хората.

Посланието е ясно. КНСБ приема нуждата от реформи и от по-стабилна рамка. Но отказва да подкрепи механични съкращения. Според синдиката те носят риск за системи, които и без това работят на ръба.

Още новини в категория България