Черно море се нагрява по-бързо от други басейни: до 2070 г. регионът може да скочи с 4°C

Турски учени предупреждават за повече екстремни валежи, до 55 дни горещи вълни годишно и парадоксален модел „суша плюс наводнения“ по Черноморието.

Черноморският басейн навлиза в рисков период на ускорено затопляне. Прогнози, цитирани от „Анадолската агенция“ и БТА, сочат, че до 2070 г. регионът може да се затопли с до 4 градуса. Това увеличава шанса за климатични аномалии. Те ще засегнат крайбрежните райони, големите градове и икономиката около морето.

Данните са свързани с анализ на сценарии при високи въглеродни емисии. Изследването сравнява периодите 2005–2014 г. и 2061–2070 г. В него участва екип, воден от Баръш Йонол от Истанбулския технически университет. В работата се включват и учени от Университета в Берн.

Морската повърхност вече е по-топла. Това усилва валежите

Според Йонол температурите на морската повърхност вече се покачват осезаемо. Посочените стойности са от 25–26 до 29–30 градуса. По-топлата вода означава повече изпарение. Това вкарва повече влага в атмосферата. Следва логична реакция: по-интензивни валежи и по-голям риск от кратки, но силни дъждове.

Ученият обръща внимание и на ускорения темп на глобалното затопляне. В периода 1970–2015 г. Земята се е затопляла с около 0,2 градуса. Между 2015 и 2025 г. темпът достига 0,35 градуса. В Черноморския регион това се превежда в по-топли сезони. Очакванията са зимата да е с 2–4 градуса по-топла. Пролетта може да се покачи с около 2,5 градуса. Лятото се прогнозира с около 3 градуса нагоре. Есента може да добави до 2,5 градуса.

Горещите вълни стават дълги. Снегът намалява

Една от най-ясните промени е при горещите вълни. В момента те траят между 5 и 10 дни годишно. До 2070 г. периодът може да достигне 55 дни. Това означава натиск върху здравните системи и електроснабдяването. Рискът расте и за земеделието, особено при суша.

Паралелно с това се очаква спад на снежната покривка в планинските райони. Прогнозата е максимумите да паднат от 125 до 80 сантиметра на места. Това засяга водните запаси и сезонния приток към реки и язовири.

Суша през лятото, порои през зимата

Прогнозите очертават двоен риск, който изглежда противоречив, но е типичен при затоплящ се климат. От една страна, летните валежи може да намалеят. За района на Мраморно море и западното Черноморие се посочва спад с над 50%. Това увеличава риска от воден дефицит и пожари.

От друга страна, зимните валежи могат да се усилят с до 20%. В големи градове като Истанбул максималният дневен валеж може да скочи от 210 мм на 437 мм. Това повишава риска от внезапни наводнения и претоварване на канализация и дерета.

Източните черноморски брегове, както и части от Грузия и Румъния, са посочени като „горещи точки“ за екстремни явления. Йонол подчертава и особеността на Черно море. То е полузатворен басейн. Това го прави по-уязвимо към бързо затопляне. Темпът се оценява на около 0,5 до 1 градус на десетилетие.

Адаптацията вече не е избор

Според Баръш Йонол само намаляване на емисиите няма да е достатъчно. Той настоява, че адаптационни политики не трябва да се отлагат. В центъра са инфраструктурата и градското планиране. Там са и земеделието и управлението на водите.

Посланието е ясно: атмосферата няма граници. Рискът също няма. Ако страните в региона действат поотделно, ефектът ще е ограничен. Координацията става ключова, защото последствията ще се разпределят по целия Черноморски пояс.

Още новини в категория България