БАН във Варна пуска подводен робот до 350 м

FIFISH W6 NAVI снима, картографира и събира ДНК проби в Черно море

Учени от Института по океанология към БАН във Варна започват работа с подводния робот FIFISH W6 NAVI от последно поколение. По данни от института апаратът е предназначен за морски операции по търсене и спасяване, както и за научни изследвания, включително проучване на потънали кораби и обекти.

Роботът може да се спуска до 350 метра дълбочина – зона, където светлината почти не достига. С камерите и сонарите си той предава в реално време видео и информация за позицията си. Системата му за задвижване и стабилността при силни течения позволяват работа в труднодостъпни подводни терени.

Какво може да измерва и картографира роботът

FIFISH W6 NAVI разполага с усъвършенствана навигация и множество вътрешни сензори. Те му позволяват да планира маршрут, да проследява траекторията си и да изпълнява мисията с постоянен контрол от оператор.

Системата за измервания може да отчита дължина, широчина, площ, периметър и ъгли с точност до милиметри. Според учените това дава възможност да се идентифицират конструктивни повреди по обекти, да се събират данни и да се правят оценки на състоянието им.

Освен видеонаблюдение роботът може да прави прецизно картографиране и да създава 2D или 3D карти с дълбочини и експлоатационни данни. В института отбелязват, че това е полезно при извънредни ситуации, защото позволява бърза оценка на подводната среда.

Проектът „Анемони +“ и общата база данни за Черно море

Роботът е закупен чрез кохезионния проект „Анемони +“ по програма „Интеррег NEXT Черноморски басейн“ 2021–2027. Програмата е насочена към териториално сътрудничество, включително по външните граници на ЕС. По проекта участват и Турция, Украйна и Грузия.

Идеята, описана от екипа, е да се изгради голяма база данни, в която партньорите да публикуват резултатите си. Целта е да се натрупва повече информация за дълбините на Черно море.

ДНК проби, сензори и неинвазивно наблюдение

Доц. Наталия Андреева, ръководител на секция „Динамика на бреговата зона“ в Института по океанология към БАН във Варна, обяснява пред списание „Космос“, че моделът разполага с две камери. Едната е насочена напред, а другата е под ъгъл. Това помага да се наблюдава работата на роботизираната ръка при събиране на проби от дъното.

По думите ѝ маневреността е ключова, защото роботът може да се движи във всяка посока. Тя уточнява, че сензорите, закупени заедно с дрона, могат да се спускат до около 100 метра, което засега ограничава работата с тях до тази дълбочина. Те отчитат разтворен кислород, pH, електропроводимост и мътност, а има и вграден сензор за температура. След това по тези данни може да се изчисли солеността.

Доц. Андреева подчертава и практическата страна: роботът може да бъде позициониран в пространства, където водолаз не би могъл да влезе. Така се заменя труд, който е скъп и рисков.

Доц. Марина Панайотова, ихтиолог в института и ръководител на проекта за изследванията с дрона, посочва, че методът е неинвазивен. Целта е да се наблюдават възможно най-много видове в дадени райони, включително риби, медузи и ракообразни, както и местообитания като морски треви и водорасли.

Панайотова дава пример с планирано изследване на нос Галата, който е защитена зона по Натура 2000. Тя отбелязва и приложението при вземане на решения за потенциално строителство в даден район, където подобни проучвания могат да дадат данни за средата и биоразнообразието. По думите ѝ роботизираната ръка може да хваща по-малки потопени предмети, а в контейнер може да се събира вода за анализ на ДНК от околната среда.

След експедициите следва обработка и анализ на голям обем изображения и видео. Доц. Ивелина Златева, заместник-директор по научната дейност в ИО-БАН и експерт по статистически методи и наука за данните, обяснява, че информацията трябва да се проверява и систематизира, така че всяко наблюдение да има пространствен и времеви контекст. Тя допълва, че чрез моделиране с математически и статистически методи могат да се търсят зависимости, например между появата на организми и фактори като дълбочина, температура и характеристики на водата.

Проф. Петя Иванова, морски биолог в ИО-БАН, обяснява, че във водата остават клетки и биологични следи. Според нея анализът на ДНК от околната среда позволява чрез метабаркодинг да се получава информация за широк спектър от видове само от една проба – от микроорганизми и безгръбначни до риби и бозайници.

Иванова дава и конкретни примери от изследвания: чрез ДНК от околната среда е установено присъствие на пеленгас по Южното Черноморие в района на Обзор и Созопол, както и руска есетра в 7 анализирани проби.

Екипът отчита, че този подход помага да се събира информация и от по-специфични места. По думите на учените тралирания не могат да се провеждат в крайбрежни части или в защитени зони по Натура 2000. Данните от робота, измерванията и ДНК пробите се очаква да допринесат за по-подробна картина на биоразнообразието и условията в Черно море.

Още новини в категория Новини от Варна