България влиза в процедура по прекомерен дефицит, а бюджетът за 2026 г. подминава собствените фискални правила

Икономистът Петър Ганев предупреждава: корективен план не се предлага, законите са остарели заради нетранспонирана директива на ЕС и рискът е дефицитът да остане без реална траектория за свиване до 2027 г.

България вече официално е поставена в процедура по прекомерен дефицит от ЕС. На този фон внесеният проектобюджет за 2026 г. влиза в конфликт с почти всички ключови фискални правила в българското законодателство. Фокусът е върху разходите и размера на дефицита.

Това предупреждение идва от икономиста от ИПИ Петър Ганев, цитиран от „Фокус“. Според него проблемът не е само в числата. По-опасно е, че липсва основната логика на правилата. Когато има отклонение, държавата трябва да представи ясен средносрочен план за корекция. Такъв план не се вижда.

Какво изисква законът, но не се прави

Фискалните правила са записани в Закона за публичните финанси, в сила в сегашния му вид от 2014 г. Рамката се допълва от Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. В самото му заглавие е записано, че при значително отклонение трябва да има „корективни механизми“.

Тези механизми означават конкретен корективен план. Той трябва да включва мерки, срокове и траектория за връщане към средносрочната бюджетна цел. По думите на Ганев такъв план в момента няма. Не се предлага и с проектобюджета.

Българските правила са вързани за отменен регламент

Голяма част от националната рамка е изградена около Регламент (ЕО) № 1466/97. Той е отменен преди повече от две години. През 2024 г. ЕС прие нов пакет правила. Той включва нови регламенти за координация на икономическите политики и за процедурата при прекомерен дефицит, както и директива за бюджетните рамки.

Логиката на реформата е ясна. Има превенция чрез средносрочни планове и контрол на нетните разходи. Има и корективна част чрез модернизирана процедура за прекомерен дефицит. Отделно се засилва ролята на независимите фискални институции и националните правила.

Регламентите се прилагат директно. Това означава, че България вече работи по новата рамка. Страната има национален средносрочен фискално-структурен план и влиза в процедура по прекомерен дефицит по новите правила. Проблемът е при директивата. Тя трябваше да бъде транспонирана до края на 2025 г. Това не е направено.

Европейската комисия вече е изпратила уведомително писмо. Започнато е производство за нарушение. Така българските текстове за правилата и за Фискалния съвет остават остарели.

Рискът: промени в законите без реална дисциплина

Според анализа на Ганев това има две последици. Първата е, че корективните механизми са изписани по старата рамка. Така те се пренебрегват. Ако действащите текстове се прилагат буквално, вече трябваше да има установено значително отклонение. Трябваше да има и корективен план, приет от Министерския съвет.

Вместо това в проектобюджета присъстват краткосрочни приходни и разходни мерки. Ефектът им е ограничен. Резултатът е риск от трайно задържане на прекомерен дефицит.

Втората последица е неизбежна промяна в Закона за публичните финанси и в закона за Фискалния съвет. Финансовият министър вече е анонсирал подобна стъпка по време на разглеждането на бюджета в парламентарна комисия.

Промяната е нужна, но носи опасност. Тя може да се използва като аргумент за отпадане на дисциплиниращи текстове. Има и друг риск. При пренаписване на правилата за Фискалния съвет може да се стигне до смяна на състава му. Това би отслабило независимия фискален контрол.

В Закона за публичните финанси има национални ограничения, които надграждат европейските. Пример е ограничението на разходите до 40% от БВП. Друг пример са правилата за дефицита на касова основа. Според Ганев тези правила не трябва да се махат. Те трябва да се подкрепят с работещи корективни механизми.

В крайна сметка въпросът се свежда до едно. Има ли реална корекция и план за промяна на траекторията на финансите. Гарантира ли бюджетът за 2026 г. път за справяне с прекомерния дефицит през 2027 г. Оценката на икономиста е отрицателна. Именно това според него е най-големият проблем на внесения проект.

Още новини в категория България