„Автогол“ на САЩ в Иран: конфликтът тласка Техеран към Русия и Китай, предупреждава анализатор

Доц. Георги Димов твърди, че Вашингтон преследва връщане на енергодолара, но рискува обратен ефект. Според него България остава без „светлина в тунела“, ако няма твърд политически гръбнак.

Геополитическото напрежение около Иран носи „светлина в тунела“, но не и за периферни държави като България. Така доц. Георги Димов, геополитически анализатор и университетски преподавател, коментира ситуацията в ефира на Bulgaria ON AIR.

Според него шансът за изход и стабилизация е по-реалистичен за големите играчи, отколкото за страни с ограничено влияние. Димов поставя акцент върху липсата на последователна външна и вътрешна линия у нас. По думите му, без „твърд политически гръбнак“ България трудно ще защити интересите си в период на ускорено пренареждане на света.

„Светът се пренарежда“: панрегиони и край на еднополюсния модел

Димов описва настоящия момент като част от глобално преформатиране. Според него се оформят „панрегиони“, а САЩ правят последен опит да запазят еднополюсния модел. Той твърди, че решението на Доналд Тръмп да предприеме по-твърд ход спрямо Иран се вписва именно в този опит.

Анализаторът допълва, че Русия и Китай имат пряк интерес Иран да не бъде „съборен“. По тази причина те, според него, са били наясно, че подобен сценарий е трудно постижим. В резултат курсът на Техеран няма да омекне. Напротив, очаква се да се „втвърди“ и да се превърне в по-трайна политика.

„Автогол“ за Вашингтон: Иран все по-близо до Москва и Пекин

Най-острата теза на Димов е, че САЩ си „вкарват автогол“ с този конфликт. Аргументът му е, че натискът върху Иран има обратен ефект. Вместо да изолира Техеран, той го тласка към по-тясно сътрудничество с Русия и Китай.

Това би могло да ускори тенденцията към блоково разделение. За Европа и за по-малки държави като България подобна динамика означава повече рискове. Натискът върху енергийните пазари и върху сигурността може да се засили. Пространството за независима политика също се стеснява.

Енергодоларът и цената на стратегията

Според Димов една от причините Вашингтон да играе твърдо е стремежът да „върне енергодолара“. Той твърди, че САЩ не са преценили правилно ограниченията на тази стратегия.

Като пример посочва венецуелския петрол. По думите му това не е ресурсът, който решава проблема на американския вътрешен пазар. Затова ефектът от действията може да се окаже различен от планираното.

Анализаторът вижда и политическа последица вътре в Иран. Той твърди, че върховният лидер Али Хаменей вече се възприема като „мъченик“. Според него това укрепва твърдата линия и намалява шансовете за отстъпки.

В тази картина Димов предупреждава, че за държави извън големите центрове на сила периодът става по-несигурен. Изводът му е ясен. При бързо променяща се геополитика липсата на последователна позиция има цена.

Още новини в категория Светът