Атанас Атанасов от БСП пред Р26: Санкциите срещу Русия вредят на България, Германия и целия ЕС

“Санкциите срещу Русия трябва да бъдат свалени, защото това са санкции срещу България, срещу Германия, срещу Франция, срещу целия Европейски съюз. Затова аз казвам нещо много ясно – „Прогресивна България“ не се бори да промени модела. Тя иска смяна на лицата, не промяна. Единствената партия, която иска реална промяна на модела на управление и на неолибералния модел в България, е БСП. Не можеш да говориш за промяна на модела, ако пазиш плоския данък и ниското преразпределение“, твърди икономистът пред P26

Разговор с Атанас Атанасов за Крум Зарков, кризата в БСП, Румен Радев, санкциите срещу Русия, АЕЦ „Белене“, Европа и липсата на държавници.

В период, в който българската политика изглежда едновременно фрагментирана и изтощена, а европейската левица продължава да търси своята посока между геополитически сътресения, икономическо забавяне и ценностен вакуум, разговорът с г-н Атанасов се разгръща далеч отвъд рамките на едно обичайно партийно интервю. Той започва от конкретен повод – вниманието към новия председател на БСП Крум Зарков и срещите му с европейски лидери, но постепенно обхваща целия голям терен: от въпроса защо БСП е изгубила част от лявата си идентичност, през отношенията с Румен Радев и „Прогресивна България“, до теми като неолибералния модел, разпада на държавността, енергетиката, санкциите срещу Русия и кризата на лидерството в Европа.

Още от първите си думи Атанасов поставя ударение върху нещо, което според него не се разбира достатъчно ясно в българския публичен разговор, че политическото уважение отвън не идва случайно и не е въпрос на протоколна учтивост, а е резултат от позиция.

„Срещата със Санчес не е просто жест – тя е признание за една смела позиция“

Въпрос:

Г-н Атанасов, нека започнем оттук. На мен поне ми изглежда като голяма чест това, което се случи с новия председател на БСП – вниманието към него, срещите с европейски лидери, конкретно с Педро Санчес. Как си обяснявате това отношение? На какво се дължи?

Атанас Атанасов:

Нека започнем оттам, че Крум Зарков беше сред първите европейски политици, които подкрепиха Педро Санчес в неговата позиция срещу военните действия и срещу тази агресивна линия, която видяхме от страна на САЩ. Това е важно да се подчертае още в началото, защото тази подкрепа не дойде постфактум, не дойде, след като вече беше безопасно да се говори, а дойде в момент, в който такава позиция беше и дръзка, и трудна.

И трябва да кажем нещо съвсем честно – не бяха много политиците, които подкрепиха Педро Санчес в този момент. Не бяха много тези, които имаха смелостта да заемат такава позиция в една силно динамична геополитическа обстановка, в ситуация, в която натискът върху европейските политици е огромен и почти всички биват подканвани да се подреждат в една и съща линия.

Затова аз смятам, че това внимание към Крум Зарков не е случайно. То е резултат от ясна ценностна позиция.

И тук е много важно да се каже и друго – за нас, социалистите, мирът не е второстепенна тема, нито някакъв лукс, за който се говори в спокойни времена. Мирът е една от основните ценности, в които ние вярваме и за които ще продължим да се борим.

Само ако погледнем около България, ще видим колко драматично важен е този въпрос. На няколкостотин километра от нас има война в Украйна. На малко по-голямо разстояние виждаме как Близкият изток се нагорещява все повече и повече. Тоест темата за мира не е някаква абстракция, тя е буквално въпрос на оцеляване на цели региони и на стабилността на континента.

Затова и ние, българските социалисти, сме изключително щастливи и горди от това, че нашият председател беше добре посрещнат в лявото европейско семейство. Това наистина е уважение. И аз чувствам, че той заслужава подобно отношение и подобен шанс.

Ако погледнем изявите му, ако погледнем позициите, които заема, ще видим, че това са автентични леви позиции, автентични социалистически позиции. И нарочно казвам „социалистически“, защото за съжаление напоследък и в Европа, и в България думата „социализъм“ някак се употребява все по-рядко, все по-плахо, като че ли има страх от нея. А последиците от това вече са видими.

Гледайки начина, по който и други европейски лидери се обръщат към Крум Зарков, аз съм оптимист, че неговата роля няма да бъде важна само вътре в България, в следващия парламент и в развитието на нашата партия, но и в рамките на цялата европейска левица. Смятам, че човек като него, с неговите познания, с неговите виждания, с неговия интелект, може да бъде полезен и отвъд България.

„БСП през последните години трудно можеше да бъде разпозната като истинска лява партия“

Въпрос:

Не смятате ли, че БСП като че ли се позагуби от политическата арена в последните години – и като позиция, и като индивидуалност, и дори като идеология? На моменти изглеждаше, че други партии заемат нейни теми и полета, или бъркам?

Атанас Атанасов:

Не, напротив – не бъркате. Това е много точна констатация. Определено в последните години БСП трудно можеше да бъде определена като лява партия в онзи чист, ясен смисъл на думата, в който хората очакват левицата да съществува.

И причината е, че тя отстъпи от исконните леви политики и от левите виждания.

Знаете, че Партията на европейските социалисти също залитна в едни модерни, прогресивни ценности повече, отколкото обръщаше внимание на нещата, които реално разкъсват народите в Европа – неравенствата, социалните разломи, липсата на перспектива, разпада на държавата, войната и мира.

Темата за мира, която за една лява партия трябва да бъде централна, също в един период беше изтласкана по-назад. А това е сериозна грешка.

Какво е лявата политика? Лявата политика е преди всичко грижа за хората, които са в неравностойно положение. Лявата политика е борба с неравенствата. Лявата политика е силна държава, която регулира, защитава, инвестира и носи отговорност.

А през последните десет години Партията на европейските социалисти в голяма степен престана да се занимава с това. Това се отрази и на националните партии. Отрази се и на БСП.

Последиците ги виждаме. Ако погледнете дори Германия – икономическия мотор на Европейския съюз – ще видите, че там вече на дневен ред са теми като реиндустриализация, възстановяване на икономиката, възстановяване на ролята на държавата. Тоест Европа започва да се връща именно към онези теми, които левицата би трябвало да е поставяла постоянно.

Затова аз съм оптимист, че и БСП ще преосмисли курса си, защото е факт, че имаше отстъпление от позиции. И да, видя се, че ЕНП и десните партии овладяха много полета и в Европейския парламент, и в националните държави, а последиците от това вече са налице. Нашият ангажимент сега е да укрепим БСП като социалистическа партия. И съм убеден, че с председателя Крум Зарков това ще бъде в помощ не само на партията тук, но и на цялото социалистическо семейство в Европа.

„Завръщането на Сергей Станишев означава консолидация и политическа памет“

Въпрос:

Как гледате в този контекст на завръщането на бившия председател на ПЕС в ръководството на собствената му партия? Имаше период, в който Сергей Станишев не беше желан в БСП. Какво означава неговата роля днес?

Атанас Атанасов:

На първо място завръщането на Сергей Станишев означава консолидация. Това е най-точната дума.

Нека не забравяме, че той не беше само председател на ПЕС. Той дълги години беше и председател на Българската социалистическа партия. Той е човек с изключително голям опит, с международни контакти, с политическа памет, с тежест, която не може да бъде отречена, независимо от това какви са различните мнения вътре в партията към него.

И аз бих казал, че връщането му означава, че левите хора в България са започнали да си вземат поуките. Защото в момент, в който се вижда най-голяма необходимост от стабилна, здрава, силна лява партия, ние трябва да покажем инстинкт за обединение, а не за разпад. Да покажем способност да се съберем около важните за страната ценности и приоритети.

Разбира се, фигурата на Сергей Станишев не е еднозначна. Има различни мнения. Но няма как да отречем, че той е един от най-изявените, най-разпознаваемите и най-успелите български политици на международно ниво.

Затова аз смятам, че участието му в ръководството на партията ще допринесе с много. Виждаме, че той съпровожда Крум Зарков и в срещите в Брюксел. Виждаме, че е добре приет там. Това също има значение.

Така че смятам, че той има с какво да бъде полезен на БСП. И приветствам това решение на Крум Зарков, защото то показва нещо важно – че той е лидер обединител, а не лидер разединител.

„Голямата грешка на БСП беше, че се опита да скрие собствения си ДНК код“

Въпрос:

А ако ви попитам малко по-абстрактно – къде беше БСП последните 10 години?

Атанас Атанасов:

Прекрасен въпрос. И не е лесен, защото последните 10 години в политиката са много дълъг период, а пък политическото време вече тече все по-бързо.

Аз бих казал, че БСП винаги е била близо до хората. Това е важно. Винаги е била ангажирана с проблемите на битовия човек, с уязвимите групи, със синдикатите, с битката за справедливо заплащане. Това не е изчезнало напълно.

Но през тези 10 години партията допусна няколко много важни грешки.

Първата и най-голямата според мен е, че за един не кратък период – близо 7-8 години, докато председател беше Корнелия Нинова – БСП започна да се опитва да скрие своята същност, своя ДНК код. Започна да залита към национализъм, повече към патриотична реторика, към едно цялостно отстъпление от социалистическата идея. И се видя, че това не работи.

Нашата партия е на 135 години. Тя е една от малкото партии в България, за които реално съществува идеология. И тази идеология е лявата, социалистическата идеология. Когато се опиташ да я подмениш или да я скриеш, започваш да губиш себе си.

Другата голяма грешка беше участието в управление с партии, с които имаме фундаментални идеологически различия. Искам да го кажа много ясно – не защото БСП тогава не постъпи държавнически. Напротив, БСП винаги е била държавотворна партия. Но грешката беше в това, че БСП повярва, че с десни партии държавата може да върви напред в лява посока. Видя се, че това не става. Самото общество не го прие.

Разбира се, има много други причини, но аз искам да изтъкна именно идеологическите грешки. Защото без идеология лявата партия губи опората си.“

„Неолибералният модел отрича държавата – а когато държавата отсъства, идват интересите“

Въпрос:

Вие бяхте и член на временната комисия, свързана с дейността на структурите на Джордж Сорос. Как гледате на ролята на тези мрежи не само у нас, но и по света?

Атанас Атанасов:

Ако ми позволите, ще разширя малко рамката на въпроса. Защото не става дума просто за една комисия или за конкретни структури. Става дума за модела.

БСП излиза отново с посланието, че иска демонтиране на неолибералния модел на управление. И един от най-порочните елементи на този модел е именно отстъплението на държавата. Разпадът на държавата във всичките ѝ нива.

Когато ние казваме, че искаме по-активна роля на държавата – в икономиката, в образованието, в здравеопазването, в енергетиката – ние казваме нещо много просто: че ключовите обществени функции не могат да бъдат изземвани от неправителствени организации, частни корпорации и частни фирми.

И тук стигаме и до ПП-ДБ. Те са най-яркият проводник на тези неолиберални ценности в България. Те ни казваха: няма нужда от държава. Нека държавата се дръпне. Нейните функции ще бъдат поети от частни структури, от НПО-та, от частни корпорации.

Само че сега виждаме пагубните последици от това.

Ще ви дам пример. Ако погледнем трагедията в Петрохан, ще видим една неправителствена организация, чието не само име, но и функции по същество дублират държавни такива. И тогава логичният въпрос е: кой я финансира, кой я контролира, кой носи отговорност?

Само в тази легислатура на Народното събрание от ПП-ДБ влязоха законопроекти, според които зелени НПО-та трябваше да участват в съставянето на екологични планове на общините. По-късно имаше и идеи неправителствени организации да влизат в психиатричната помощ. Ние от БСП няма как да се съгласим с това.

За нас държавата трябва да си бъде на мястото. Тя трябва да отговаря за здравеопазването, за образованието, за енергетиката и за всички ключови сектори, от които зависи животът на гражданите.

„Да, ПП-ДБ са основният идеен опонент на БСП“

Въпрос:

В този смисъл правилно ли ви разбирам, че основната опозиция днес за БСП е ПП-ДБ?

Атанас Атанасов:

Да. И ако погледнем особено „Демократична България“, това е идейният враг на БСП. Точно така е.

Разбира се, имаше моменти в последните години, когато това не изглеждаше така ясно. И именно заради това ви казах, че в един период се разви идейният образ на БСП. Но онези, които искаха лустрация, които поискаха и успяха да съборят не малко паметници, които се опитаха да променят историята на България, да пренапишат самосъзнанието на хората – няма как да бъдат нещо друго освен основен идеен опонент на БСП.

„След вчера вече е напълно ясно – на терена има само една лява партия и това е БСП“

Въпрос:

Да ви попитам и за отношението към Румен Радев – не към президента, защото тази история е ясна, а към политика Румен Радев и новия му проект. Мнозина коментатори след откриването на кампанията му казаха, че в нея не са видели почти нищо ляво. Какво мислите вие?

Атанас Атанасов:

Точно така. След вчера вече е напълно ясно, че на терена има само една лява партия – и това е Българската социалистическа партия.

Румен Радев, както и вие казахте, два пъти е издиган и два пъти е избиран от българските социалисти. В този смисъл той се възприема като близък и естествен партньор. Това е историята. Но когато говорим за политика Румен Радев и за лидера на „Прогресивна България“, вече трябва да гледаме програмата, а не биографията.

Аз си направих труда да прочета програмата им. Най-много ми направи впечатление данъчната и фискалната политика. А вие правилно отбелязахте, че именно през данъчната и фискалната политика се вижда истинската пътна карта на едно бъдещо управление.

И какво видяхме там? Видяхме, че те ще се придържат към нисък плосък данък и към преразпределение до 40% от БВП. И в същото време говорят за борба с неравенствата.

Е, как става това?

Това е оксиморон. Това е дървено желязо.

Как ще се бориш с неравенствата, когато държиш плоския данък и ниското преразпределение? Кои европейски държави ще догонваме така? Франция ли – с 56% преразпределение? Белгия ли? Германия? Австрия? Всички тези държави имат много по-голяма роля на държавата в икономиката.

Затова аз казвам нещо много ясно – „Прогресивна България“ не се бори да промени модела. Тя иска смяна на лицата, не промяна. Единствената партия, която иска реална промяна на модела на управление и на неолибералния модел в България, е БСП.

Говори се много за неравенството, но в тази програма никъде не видях реален ангажимент към трудещите се хора. А в България имаме над милион и половина души, които са под прага на бедността или на социални помощи. Как ще се бориш за тях с плоски данъци и ниско преразпределение? Няма как.“

„Диалог след изборите е възможен, но само на принципна и идейна основа“

Въпрос:

Тогава възможна ли е все пак хипотезата след изборите да намерите общ език с „Прогресивна България“?

Атанас Атанасов:

Ще отговоря максимално искрено, макар че е ясно, че такива решения се вземат от колективните органи на партията.

От самото начало на заявяването на Румен Радев на парламентарния терен аз бях един от хората, които изразяваха скептицизъм, че той ще вземе леви избиратели и социалисти. Защото за социалистите в България има само една партия, която изразява техните ценности – и това е БСП.

Но дали след изборите ще има диалог? Това първо зависи от самата кампания. Зависи и от това кой ще влезе в парламента. След това, на принципа на равнопоставено партньорство, ние сме готови да седнем и да говорим – но да говорим на принципна основа, на идейна основа.

Проблемът е, че все по-трудно намираме естествени съюзници, с които да говорим за промяна на модела, с които да говорим за ролята на държавата, с които да говорим за модерна икономика.

„Ако имахме АЕЦ „Белене“, днес щяхме да сме енергиен лидер, а не вносител на ток“

Въпрос:

Като говорим за икономика – как виждате темата за енергийните ресурси и енергетиката?

Атанас Атанасов:

Нека си кажем нещата направо – за да развиваш икономика, ти трябват ресурси. И ти трябват енергийни ресурси.

БСП от над 15 години обяснява, че трябва да бъде изграден АЕЦ „Белене“. Отдясно тогава ни се подиграваха. Питаха: какво ще правим с тази електроенергия, къде ще отива, защо ни е толкова много ток, цените щели да падат.

И какво се случва днес?

България от държава, която изнасяше електроенергия за целия Балкански регион, в момента в пиковите моменти внася електроенергия. Освен това цената на тока за българския бизнес е една от най-високите в Европа. Как при това положение да имаме конкурентоспособна икономика?

И нещо много важно – дори Европейският съюз и Германия, които дълги години отричаха ядрената енергетика, днес започват да признават грешката си. Урсула фон дер Лайен вече казва това открито. Само че ако ние преди 10 години бяхме направили това, което трябваше, днес щяхме да сме сред енергийните лидери на региона.“

„Енергетиката не се планира за година напред, а за 20, 30, 40 години“

Въпрос:

Как тълкувате всичко, което се случва около енергетиката, включително отделни казуси с доставки, ремонти и липсващи части?

Атанас Атанасов:

Фундаменталното тук е едно – това е още едно доказателство за липсата на държава.

В сектор „Енергетика“ нещата не се планират година за година. Не се планират от служебен кабинет до служебен кабинет. Те се планират за 20, 30, 40, дори 50 години напред. Така правят развитите държави.

Ако ние навреме бяхме изградили АЕЦ „Белене“, тя щеше да струва десетки пъти по-малко. Имаше и добър план за финансиране. Но липсата на държава се вижда точно тук – в невъзможността да мислим дългосрочно.

И това не опира само до електроенергията. Виждаме постоянни ремонти, виждаме проблеми с планирането, а в същото време кризата в Близкия изток и войната в Иран вече вдигат цената на петрола, газа и всичко след тях. Това неминуемо повишава инфлацията.“

„Рафинерията в Бургас е доказателство, че когато държавата иска, може да управлява“

Въпрос:

Какво може да направи държавата в тази ситуация?

Атанас Атанасов:

Имаме една уникална възможност – рафинерията „Нефтохим Бургас“ де факто в момента се управлява от българската държава чрез особения управител.

И ако погледнем самия „Нефтохим“, това е доказателство как може да работи държавата, когато тя е силна и когато иска. Това е уникално съоръжение с цялата принадлежаща инфраструктура – пристанище, тръбопроводи, връзки, логистика. Имаше няколко изслушвания в парламента, на които бяхме запознати с доставките на суров петрол и с работата на рафинерията.

Но аз имам сериозни притеснения. До мен достигна информация, че финансовото състояние на рафинерията не е добро, защото тя дълги години е оперирала на база една необезпечена кредитна линия, която вече не съществува. И в момента суровината се заплаща чрез готова продукция, което е крайно неизгодно.

Точно затова, когато целият свят страда от високите цени на горивата, държавата трябва да обърне специално внимание на рафинерията и тя да бъде подпомогната така, че българските потребители максимално малко да усетят удара по джоба си.

А не това, което виждаме – 20 евро на шофьор, ако си до два пъти над прага на бедността и ако имаш автомобил. Това са хеликоптерни пари. Те не решават проблема, а само бутат инфлацията нагоре.

Защото проблемът не е само в колонката на бензиностанцията. Проблемът е в хляба, в храните, в транспорта, в памперсите, във всичко, което идва до потребителя чрез горива и логистика.“

„Санкциите срещу Русия са санкции срещу България, Германия и цяла Европа“

Въпрос:

И в този контекст – санкциите срещу Русия. Трябва ли България да свали енергийните санкции срещу Русия?

Атанас Атанасов:

Разбира се. Санкциите срещу Русия са санкции срещу България, срещу Германия, срещу Франция, срещу целия Европейски съюз.

Ние от БСП многократно сме се обявявали против тези санкции. Крайно време е това да се случи и на управленско ниво. Защото тези санкции носят негативни икономически и всякакъв тип последици единствено за тези, които ги прилагат.

И сега, с оглед на войната в Близкия изток и на растящите цени на петрола, темата е още по-належаща. Защо на ниво Европейски съюз не се направи дерогация на санкциите относно нефт и нефтени продукти? Най-лесният начин за сигурни и евтини доставки в момента е чрез Русия.

И тук не говорим за идеология, а за техническа и икономическа реалност. Рафинерията в Бургас е конструирана така, че да преработва „Уралс“. Това е най-подходящият сорт за производство на дизелови горива. България е дизелова икономика. Цялото оборудване е за това.

Затова казвам – една дерогация дори само за нефт и нефтени продукти е по-належаща отвсякога. Това ще реши много проблеми, които в момента се опитваме или да заметем, или да неглижираме.“

„Нямаме лидери като Орбан и Санчес, защото нямаме държавници“

Въпрос:

Много хора се питат защо нямаме лидер като Орбан или Педро Санчес – човек, който защитава националния си интерес, независимо от натиска. Какъв е проблемът ни?

Атанас Атанасов:

Вие много добре го формулирахте – нямаме държавници. Нито в България, нито особено в Европа.

И ако отидем още по-дълбоко, причината е в модела. Неолибералната доктрина отрича държавата. А когато отречеш държавата, чи интереси оставаш да защитаваш? Частните интереси. Корпоративните интереси. Олигархичните интереси.

Ще ви дам един пример. През последните 15 години стана много модерно да се казва „ние сме граждани на света“. Това звучи красиво, дори привлекателно. Но когато кажеш „родоотстъпник“, вече не звучи толкова красиво. А по същество понякога се визира едно и също – отстъпление от националното в името на нещо абстрактно и удобно за силните икономически кръгове.

Когато години наред се внушава, че няма нужда от държава и че частни корпорации могат да управляват, тогава логично частните интереси взимат връх. И после се питаме защо всички, които стигат до върха на властта, започват да приличат един на друг.

Може да говорим много за олигархичния модел, за това кой качва партиите на власт, кой качва лидерите на власт и чи интереси те защитават. Но е факт, че светът се пренарежда.

Последното десетилетие беше лесно. Европейската комисия казваше какво трябва да се случва, големият брат седеше до малкия брат, а тази верига слизаше надолу в държавите членки. Сега обаче картите се раздават наново. Тръмп води политика на протекционизъм и казва: който иска да го защитаваме, ще си плаща; който иска достъп до нашите пазари, ще си плаща.

А Европа не е готова за това, защото Европа няма лидери. Виждаме Урсула фон дер Лайен втори мандат, виждаме лидерите на Франция и Германия, които са меко казано срам за тези държави. И последиците са ясни – Европа вече не е лидер нито в индустрията, нито в технологиите, нито дори в културата и духовния свят. А това е най-страшното.“

„За България след изборите си пожелавам силна БСП – без силна лява партия държавата не може да се развива“

Въпрос:

Изборите са след месец. Какво си пожелавате вие лично за България и за БСП след 19 април?

Атанас Атанасов:

За България на първо място си пожелавам в следващия парламент да има една силна БСП. Защото без силна социалистическа партия няма как държавата да се развива.

Няма кой да поставя темите за неравенствата, за ролята на държавата, за мира, за социалната справедливост, за енергетиката, за икономическия суверенитет. Без силна БСП в парламента просто няма баланс.

И затова това ми е пожеланието – силна БСП, ясна лява линия и повече държава в полза на хората.