Адв. Николина Асенова: Един акт стига за защита от домашно насилие

Молбата до районния съд е в срок до един месец.

Адвокат Николина Асенова от АК „Асенова“ посочва, че законът дава защита при домашно насилие и не изисква пострадалият да чака то да се повтори. По думите ѝ дори единичен акт може да е достатъчно основание за дело по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Асенова е с практика в наказателното право и работи по случаи на домашно насилие и насилие над жени. Тя е и медиатор, като по такива казуси кантората предоставя безплатни консултации с приоритет.

Как законът определя домашното насилие

Според адв. Асенова, чл. 2 от ЗЗДН определя домашното насилие като акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опит за такова. В обхвата попадат и действия като ограничаване на личния живот, свободата и правата.

По думите ѝ законът защитава лица, които са или са били в съпружеска връзка, във фактическо съжителство, включително при интимна връзка, както и хора с общо дете или роднини по права и съребрена линия.

Асенова подчертава разликата между семеен конфликт и насилие. Семейният конфликт предполага равнопоставеност и инцидентност. Домашното насилие се разпознава по модел на власт и контрол, при който поведението цели да внуши страх, да подчини, изолира или системно да увреди другия.

Формите на насилие, които често остават „невидими“

Адв. Асенова посочва петте основни форми, които законодателството разпознава: физическо, психическо/емоционално, сексуално, икономическо и ограничаване на права.

Тя откроява като често неразпознавано икономическото насилие. То може да включва пълен контрол над финансите, забрана за работа, отнемане на доходи или лишаване от средства за базови нужди.

Като друг често подценяван риск Асенова посочва психическото и емоционалното насилие. То може да се прояви чрез системни обиди, следене, контрол върху социалните контакти, умишлено внушаване на вина (газлайтинг), както и заплахи за отнемане на децата.

Тя допълва, че според последните изменения в ЗЗДН под защита попадат и лица в интимни връзки без съвместно съжителство. Там контролът и тормозът често се упражняват и дигитално, включително чрез следене на телефон или изнудване със снимки.

Първите стъпки: 112, медицински документи и срок от един месец

Според адв. Асенова пострадалият не трябва да изчаква повторение. Тя подчертава, че законът не изисква системност и че дори обоснован страх може да е причина да се търсят мерки.

При непосредствена опасност първата стъпка е обаждане на тел. 112. По думите ѝ полицията трябва да реагира незабавно. Тя посочва, че органите на МВР могат да съставят протокол за предупреждение на извършителя по чл. 65 от ЗМВР и да изземат оръжия, ако има такива. При данни за престъпление, като телесна повреда, закана с убийство или неизпълнение на заповед за защита, извършителят може да бъде задържан за 24 часа по ЗМВР.

Асенова съветва при физическо посегателство да се отиде на преглед в Съдебна медицина за съдебномедицинско удостоверение. При психически тормоз тя насочва към преглед при психолог или психиатър.

За съдебната защита адв. Асенова обяснява, че се подава молба до районния съд по настоящия или постоянния адрес на пострадалия. Тя акцентира върху ключов срок: молбата трябва да се подаде до един месец от акта на насилие, като срокът е преклузивен.

Заповед за защита и доказателствата в съда

Адв. Асенова изброява мерките по чл. 5 от ЗЗДН, които съдът може да наложи. Сред тях са задължаване извършителят да се въздържа от насилие, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава пострадалия и определени места, временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител, както и глоби и задължително участие в програми за преодоляване на агресията.

Тя посочва, че при необходимост районният съд може да издаде заповед за незабавна защита до 24 часа от подаване на молбата, без да се чака открито заседание. По думите ѝ ограничителната заповед в България се налага за срок от 3 до 18 месеца, според конкретния случай.

Асенова добавя, че нарушаването на издадена заповед за защита е престъпление от общ характер по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс и води до наказателна отговорност, включително лишаване от свобода.

По темата за доказателствата тя уточнява, че в производствата по ЗЗДН законът предвижда особен ред. Когато няма други преки доказателства, съдът може да приеме декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана лично от пострадалия под страх от наказателна отговорност за неверни данни. Като важни доказателства тя посочва още медицински документи, свидетелски показания, сигнала до 112, както и писмени и дигитални следи като съобщения, имейли, аудио и видеозаписи.

Когато има деца: свидетелят също е жертва

Адв. Асенова посочва, че българското законодателство и Конвенцията за правата на детето третират детето-свидетел като жертва. По думите ѝ излагането на дете на насилие у дома представлява психическо насилие спрямо него.

Тя обяснява, че в такива случаи се намесва Дирекция „Социално подпомагане“ чрез отдел „Закрила на детето“, който изготвя социален доклад. Възможни са спешни мерки за закрила, включително ограничаване или лишаване от лични контакти на извършителя с детето и определяне на временно местоживеене при пострадалия родител. Асенова посочва и провеждане на специализирани изслушвания в т.нар. синя стая, за да се избегне повторна травма.

В заключение адв. Асенова насърчава хората, които живеят в страх, да започнат с три ясни действия: да споделят и да потърсят помощ, да обезпечат сигурността и доказателствата си, и да подадат молба за защита в съда.

Още новини в категория България