96-годишната обущарка Иванка Петрова от Варна работи всеки ден

Тя казва, че евтините маратонки изместват ремонта и майсторите.

Необичайна обущарска работилница е скътана между дърветата на тиха улица във варненския квартал „Чайка“. Там, на повдигнат подиум, босонога посреща клиентите си Иванка Петрова. Тя е на 96 години и казва, че работи от сутрин до вечер.

Иванка обяснява, че ходи боса през летните горещини, защото така се чувства най-свободна. По думите ѝ тя още не е оставила окончателно токчетата. Казва, че ги носи с носталгия по младите си години.

По стените на работилницата почти няма празно място. Зад снимките стоят истории, които тя разказва в детайли. Иванка посочва, че е описала живота си в малка книжка. Издала я е сама преди пет години. Понякога я показва на клиенти, които я питат как продължава да работи на тази възраст.

Работилницата във „Чайка“ и ремонтите, които прави

Иванка Петрова казва, че отваря работилницата си всяка сутрин. По думите ѝ може да поправи почти всичко по обувките. Изрежда разлепена подметка, скъсана кожа и счупен ток.

Тя прави и сравнение в цените. Казва, че качествена подметка може да струва 30 лева, а хората могат да си купят нови обувки за около 20 лева. Според нея това променя избора на клиентите и удря занаята.

Пътят към занаята: от Ямболско до Варна

Иванка е родена в Палаузово, Ямболско, през 1931 г. на Великден, разказва тя. Според спомените ѝ семейството е минало през трудни години. Казва, че баща ѝ е ранен във войната и умира млад.

Тя разказва и за детството си. По думите ѝ в онези години децата започвали работа рано. Посочва, че още в 4-то отделение е оряла с волове и е сеела слънчоглед.

След училище заминава за Сливен, за да работи и да издържа брат си, който учи там. Иванка разказва, че започва работа в завод „Елпром“. По думите ѝ директорът преценява, че е твърде малка за работа и вместо това предприятието ѝ отпуска стипендия. Така тя попада в училище за дърводелци, шивачи и обущари. Казва, че когато я питат каква иска да стане, избира без колебание: обущарка.

„Маратонките промениха всичко“, казва Иванка

Иванка Петрова казва, че това е една от малкото теми, за които говори без усмивка. Според нея хората все по-рядко поправят обувките си. Купуват евтини маратонки и когато се разлепят, ги изхвърлят.

Тя описва тази промяна като постепенно изчезване на свят, свързан с кожените обувки, токчетата, ръчната работа и майсторите.

В семейството ѝ занаята стига и до внука. Иванка разказва, че той е в занаята 20 години и става майстор. По думите ѝ после маратонките променят всичко.

След смъртта на съпруга ѝ, който според нея умира на 75 години, Иванка остава сама. Казва, че не се задържа дълго вкъщи, защото работата е нейното място и смисъл.

Тя споделя и личните си навици. Казва, че яде и пие всичко, но не пуши. Добавя, че вечер пие по 30 грама ракия и го свързва с работата си с лепила.

Иванка казва, че не идеализира миналото. Споделя, че харесва част от днешния свят, а други неща не разбира. Посочва, че е против наркотиците и насилието, и че се нагажда към времето, вместо да се опитва да го спре. Добавя, че всяка вечер казва молитва и вярва, че Бог я слуша.

Още новини в категория Новини от Варна