20 май: Денят на пчелите и тревожният сигнал за храната ни

Над една трета от храната зависи от опрашването, а популациите на опрашителите намаляват. Световният ден на пчелите напомня какво рискуваме – от скок на цените до изчезване на плодове, ядки, кафе и какао.

Световният ден на пчелите се отбелязва всяка година на 20 май. Целта е ясна. Да напомни колко критични са пчелите за храната ни. И за стабилността на екосистемите.

Празникът беше официално обявен от Общото събрание на ООН през декември 2017 г. Инициативата е на Словения. Подкрепиха я 115 държави.

Датата не е избрана случайно. 20 май е рожденият ден на Антон Янша. Той е словенски пионер в пчеларството. Често го наричат баща на съвременното пчеларство.

Защо пчелите са незаменими за трапезата ни

Над една трета от храната, която консумираме по света, зависи директно от опрашването. Пчелите помагат за разнообразието на плодовете. Подкрепят зеленчуците и ядките.

Опрашването е важно и за природата. То поддържа дивата флора. Подсилва устойчивостта на екосистемите. В земеделието ефектът е пряк. По-доброто опрашване увеличава добивите. То подкрепя поминъка на милиони фермери.

Защо опрашителите намаляват

През последните години еколози алармират за тревожен спад при пчелите и други опрашители. Причините са няколко. Те се натрупват.

На първо място е интензивната употреба на пестициди. Вредните химикали влияят върху здравето на колониите. Те отслабват устойчивостта им.

Друг проблем е загубата на местообитания. Урбанизацията свива естествените територии. Монокултурното земеделие намалява хранителните източници.

Климатичните промени също играят роля. Те разместват сезоните. Нарушават синхрона между цъфтежа и активността на насекомите.

Към това се добавят болести и паразити. Натискът идва и от инвазивни видове. Резултатът е глобален риск за опрашването.

Какво ще стане, ако пчелите изчезнат

Ако пчелите изчезнат, човечеството няма да загине веднага. Но светът може да влезе в продоволствена криза. Ще има и икономически шок. Екологичните щети ще се задълбочат.

Популярен мит твърди, че хората имат четири години без пчели. Това не е научно правило. Основните калорийни култури се опрашват от вятъра. Такива са пшеницата, оризът и царевицата. Те вероятно ще останат.

Ударът обаче ще е върху качеството на храната. Менюто ще обеднее рязко. Цените ще тръгнат нагоре.

Голяма част от плодовете ще станат редки. Това включва ябълки, череши и горски плодове. Риск има и за цитрусите. Много зеленчуци също ще пострадат. Сред тях са краставици, тиквички и домати. Под заплаха са и ядките, включително бадемите.

Има и символичен удар. Производството на кафе и какао разчита силно на опрашването от насекоми. При срив на опрашителите те могат да станат лукс. В някои региони може и да изчезнат.

Последиците са и здравни. Липсата на пресни храни може да доведе до дефицити. Рискови са витамините A и C. В риск са и фолиевата киселина и антиоксидантите.

Икономиката също ще плати висока цена. Селскостопанският сектор може да губи стотици милиарди долари годишно. Милиони фермери и производители ще бъдат ударени. Рискови са и веригите в хранително-вкусовата промишленост.

Още новини в категория Светът